Corpus Scriptorum Bulgarum

Page meant to collect all known Bulgar sources.

Манасиева летопис (Ватикански препис)

Манасиевата летопис (или Манасиева хроника) е български средновековен превод на Световната летопис на Константин Манасий. Съдържа 19 добавки за бѹлгарската история. Ръкописът е направен в периода 1335 – 1345 г. за цѣсарь Їѡанъ Алеѯандръ (Иван Александър) (1331 – 1371 г.).

Именник на първите български владетели (Уваров препис)

Именникът на първите български владетели е кратък средновековен летопис, запазен в късни руски преписи, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. Записани сѫ и датите на възкачването на владетелите на престола и продължителността на тяхното управление. Познат е от три преписа от края на 15 век и от 16 век. Най-ранният от тях е Уваровият.

Annales Cavenses

Средновековната хронология от гр. Кава де Тирени в Италия, известна като Кавски анали („Annales Cavenses“), е важен източник не само за историята на Южна Италия. Написана на латински език, хрониката съдържа сведения за периода от 569 г. до 1315 г. Съхранява се в манастира „Св. Троица“ в Кава де Тирени.

Ретков сборник (Супрасълски сборник) Codex Suprasliensis

Този сборник е старобългарски кирилски паметник от средата на X в., който съдържа жития за месец март и слова за цикъла от Цветница до Томина неделя (неделята след Великден). Това е най-големият старобългарски ръкопис - съдържа 285 добре обработени пергаментни листа. Открит е в Супрасълския манастир, на около 20 километра от гр. Бялисток в Полша, от който носи името си.

Четвероевангелие на цар Иван Александър (Четвероевангелие на цѣсарь Їѡанъ Алеѯандръ; Лондонско евангелие)

Четвероевангелието на цѣсарь Їѡанъ Алеѯандръ е илюстрован ръкопис на среднобългарски език, написан през 1355-6 година от монах Симон (Сїмѡнъ).

Християнска топография

Козма Индикоплевст - 6 век

ПРИПИСКА НА ТОДОР ДОКСОВ

Намира се в старобългарския превод на „Четири слова против арианите” от византийския църковен деец и писател Атанасий Александрийски (293/ 298-373) и е известна от 4 пълни и един частичен препис от XV в., от два преписа от XVI и един от XVII в., всички руски. Най-старият от тях е писан през 1489 г. в Новгород, по нареждане на дякон Герасим Поповка от брат му Митя, и в него изрично се съобщава, че е преписан „от стари български книги” (ръкописът се намира в Руската Национална библиотека в Санкт Петербург). Приписката е изключително ценна по съдържание с уникалните данни, които съдържа: за превода на книгата от Методиевия ученик, епископ Константин Преславски през 906 г., за преписването й от черноризец Тодор (син на брата на княз Борис Докс или негов домашен монах) през 907 г., за превеждането на книгата по заповед на княз Симеон и за изграждането на Златната църква в Преслав, за точната дата на смъртта на княз Борис-Михаил, за годината на покръстването на българите, означена с прабългарския израз „ехт бехти” (година на кучето — 11 година от 12-годишния лунен цикъл, 5 месец).

Bavarian Geographer

The epithet "Bavarian Geographer" (Latin: Geographus Bavarus) is the conventional name for the anonymous author of a Latin medieval text containing a list of the tribes in central-eastern Europe, headed Descriptio civitatum et regionum ad septentrionalem plagam Danubii (Latin for Description of cities and lands north of the Danube)

АШХАРАЦУЙЦ (Арменска география; РАЗШИРЕНА РЕДАКЦИЯ)

РАЗШИРЕНА РЕДАКЦИЯ; Венеция, 1881 г.;
превод: гл. ас. д-р Петър Голийски

Анонимен римски хронограф / Chronography of 354

Анонимен римски хронограф представлява малък сборник написан на латински език, с разнообразни сведения и съдържа една кратка световна хроника.

Слово от Кирил Философ как покръсти българите

Bulgar Alphabet - FB group
Forum Bulgarum - FB group