АШХАРАЦУЙЦ (Арменска география; РАЗШИРЕНА РЕДАКЦИЯ)
“Областта Европа” “10. Родината на тракийците е на изток от Далматия и редом със Сарматия, като се започне от река Тарос чак до Даноб. Има 5 малки области и една друга област, която се нарича Веримус и Дардания с 4 града, а на юг – самата Тракия. А в северна посока е великата страна Дакия, където живеят слави – 25 племена, чиито места с битка завзели гутите, дошли от остров Сканиа, който се нарича Германски Йемиос. А склавите преминали през реката Данай и се установили в друга [една] област – в Тракия и Македония и преминали в Акая и в Далматия. Обаче по-рано тракийските воеводства били следните: Тандиликийското, Сардикийското, Сикилитийското и други. И [има в Тракия] две планини и реки – едната е Даноб, която се дели на 6 ръкава и образува езеро и остров, който се нарича Пюки. <b>На този остров живее Аспар-хрук, синът на Хубрат, който избягал от хазирите от Планината на булхарите и отишъл и прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там</b>. [В Тракия] е щастливият Константинопол при устието на протока Понтос, който се нарича Тракийски Боспорон. От Константинопол до град Ераклея са 20 мили. В него има театър, който е едно от Седемте чудеса [на света]. На север до Рим са 200 мили 11. Областта Македония се намира на изток от Йонийско море, редом с Далматия и с Трак. Има 6 планини, от които едната е Китарион, а другата Олимбос, 6 велики реки и 30 гавара; [там е] и великата Тесалия, откъдето [са] арменците”.
“Азия” “18. Областта Азия е половината от Сарматия и е отделена от източния край на планината Рипеа, от река Танаис, от голямото езеро Меотис, свързано с проток с морето Еуксинос Понтос. А на изток [Азия е отделена] от същия морски бряг чак до устието на река Курак, която се нарича Гарван, и до планините на Каукас до иверите и алуаните, чак до Каспийско море до устието на река Съванас (река Съванас не е известна никъде). [В Сарматия са] планината Шантайин и Дзиакан, от която извират 5 реки [течащи] към морето Миовит. От Каукас извират 2 реки –Валданис – чак до планината Кракс, като започва в Каукас и се проточва в северозападна посока, докато не се влее в Меовтис [и] в морето Понтос. [Втората] река се нарича Псеукрос, която отделя Поспорон от същинската граница, при която е градчето Никопс. На север от него са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар, Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар. Сега са чужди на Птломеос тези имена. От планината Дзиакан избягал синът на Худбадр. И между булгхарите и морето Понтос живеят народите гарши, кути и алани чак до [града] Писинун в крайбрежната страна на авазите, където са апшилите и апхазите, чак до техния крайбрежен град Севаступолик и отвъд него, чак до реката, която се нарича Дракон, тоест Змей, която извира от алуаните и тече между апхазите и страната Егр. [Там] има 46 племенни области. На север към Непознатата земя живеят царските сармати и дзиакерите, а около устието на река Танаис живеят нахматеаните и един друг народ – кларджите. След това са сюракациите, после областта Мидосдесен, после в източна посока от планината Шантайин живеят амазуните, които са жени-войни, чак до реката, която се нарича Ира , извираща от два извора на север към Непознатата земя, които се сливат и като стигнат до планината Дзиакан, пускат един ръкав до реката Танаис, вливаща се в голямото езеро Миовит. Останалите [води] се обръщат в източна посока от планината Шантайин. След това се съединяват две други реки на североизток от планината, която се нарича Римика и образуват с нея (с Ира, Волга) 70 ръкава, които турките наричат река Атл. Посред нея има остров, на който е намерил убежище народът на баслите от силните народи на хазирите и бушхите, разпрострели се на изток и на запад, когато идват там на зимен стан . Наричат го Черния остров, тъй като когато многобройният народ на баслите – хората заедно с животните – се разполага по него, целият изглежда черен. Птломеос го нарича остров Грав. И ръкавите на река Атл, като преминават покрай острова, отново се събират и се вливат в Каспийско море, разделяйки една от друга областите Скития и Сарматия. На запад от нея, казва Птломеос, са народите адон, аландан, сондас и геруа [наречени] по съименните им реки, течащи от Каукас към морето, чак до пределите на Алуанк. И в Сарматия, считано от запад на изток, първо са народите: алуани, аштигор, които са на юг, живеещите редом с тях хебури, кутети, аргуел, мардуйл и такуйр. А аланите са след дигорите, в страната Ардоз в Каукаските планини, където тече река Армнай и върви на север през безкрайната степ, за да се слее с Атл. В същата планина след ардозкия народ живеят даджани, дуали, цъхуйи, пурка, цанаркай, при които е Аланската врата и друга врата, която се нарича Кцекен, като едноименния народ. После са дуците, хужите и хистите-людоеди, след това дзлаватите, после гугамакарите, после дурцките, после дидоите, после леките, след това тапотараните, след това йалутаканите, после хенауките, после шилпите, после чилбите, след това пюите. След това Каукас се разделя на два ръкава. Единият върви в дясна посока, където са народите шрван и хорван чак до Хорсвем. А вторият ръкав отделя от себе си река Арм, която тече на север към река Атл; после същият ръкав върви на североизток, където живеят таваспарите, хечматаките, ижамахите, пасхите, пусхите, пиканаките, баганите, където започва дългата крепостна стена Апзуткават, чак до блатата Аллминон и морето. На север от него (от този ръкав) живее маскутският народ в полето Варданеан до Каспийско море. Там, където ръкавът го допира, се намира стената на Дарбанд, тоест “Връзка и врата” – градът на стражевия проход Чорай, огромна крепост, издигаща се сред морето. А на север от нея царството на хоните достига до морето. На запад при Каукас е техният хонски град Вараджан и [градовете] Чунгарс и Мсъндр. А на изток живеят савирите до река Талд, която отделя страните Азиатска Сарматия и Скития, където са апахтарите, тоест туркастанците. А техният цар е Хакан и царицата, жената на Хакан – Хатун”.
“Азия. Велика Армения” “9. Областта Сюник, намираща се между Ерасх и Арцах, на изток от Айрарат, има 12 гавара: Ернджак, Чахук, Вайоц-дзор, Геларкуни, като едноименното море, Состк, Хабанд, Балк, Дзорк, Аревик, Косакан до град Накорзан, всеки със съименни реки, както и Алавно-гет. Има мирта, ерери и добри нарове. .................. 13. Областта Айрарат, намираща се в средата на споменатите преди това области, има 16 гавара [на изток] от Висока Армения: Баксен, където Ерасх тече под името Мурцамор, на юг от която са Габелеанк, Абелеанк и Хавуник на север. Минава през Аршаруник, на юг от който са Багреванд и Цалкуни, а Вананд и Ширак на север, от които извира река Ахурен и заедно с Мецагет, пресичайки в източна посока Маурикополис, тоест градчето Ширакашат и градовете Аревн и Еруандашат, се влива в Ерасх. ................... 15. Тайк има 8 гавара – на изток от Кол бликат изворите на река Кура при селото, наречено Кри-акунк. В западна посока [Кура] върви през дългия гавар и завива на север при Артахан, спуска се към Самцхе, а след това завива на изток чак до Каспийско море. А на запад от Кол са: Бердацпор, Партизацпор, на изток е Чакатк, а на юг са Буха и Азордацпор с техните реки, които, които, като се събират, се вливат в Йох. Западно от тях е Арсеацпор при планината Пархар, към която се спуска Йох, идваща от Спер и преминаваща край крепостта Тухарк в Кларджк, а оттам [стига] до Егр през гаварите Нигал, Мрул и Мрит. [Влива се] в морето Понтос, което егерите наричат Акамсис, а халтите – Камакар”.
“Азия” “29. Страната на персите: ...Кусти Хорасан, който е част от Изтока и в който има 26 области, тоест тези, които изброявам: Ахмадан, Кошм, Варкан, Апршахр, Мрв, Мрот, Хра, Каташан, Нсаи, Минакабжин, Талкан, Гозкан, Андапд, Вепт, Хру, Мазамб, Пароз, Нахрчир, Дзиназак, Варчан, Машан, Гчакстан, Баклибамик, Дрматавариман, Каншер, Ибамикан, Гозбон. Кусти Капкох, който е част от Каукаските планини, където има 13 области: Атрапатакан, Армн [която е] Хайк, Варджан, тоест Иверия, Ран, тоест Алуанк, Баласакан, Сисакан, Аре, Гелан, Шанчан, Длмунк, Дмбаванд, Тапръстан, Рван, Амл, за която след малко ще разкажа”. .................... “33. В страната Азия са ариите, на изток от мидийците и персите и достигат чак до индийците. Към нея е Вркан и част от Скития. Има 11 области: областта Карчабер, Демон и Карманджерм, Кранапат, която персите наричат Студения Крман, северно от който е страната на партите, между Студения Крман и Вркан, казва Птломеос. Обаче сега персите наричат този град Бахл Бахли-Бамикк, който е Бахл-аравотин...”. .................... “34. В страната Азия е Скития, която започва от река Атл и се простира на югоизток до планината Йемавон. Планината Йемавон разделя Скития на две – на Апхтарк и Туркастанк. На север [Скития граничи] с Непознатата земя, на запад със страната на сарматите при река Атл, на юг с Врканското море и с ариите и индийците при южния ръкав на планината Йемавон и отвъд чак до планината Йемода, която отделя Скития от Индия. А на изток [Скития] граничи с чените. В нея има 43 народа, от които единият са рибоядците, другият – млекоедите, третият – херибациите, които са в областта Хреав, отнета им от персите. Другите народи се назовават с варварски имена, които не е необходимо да се споменават, тъй като сега различните [имена на народи] не ги знаем, освен единствено [това на] народа бушх, който се е разпрострял в онази земя. В Скития има планини и степи, пустини и безводни [пространства]. Има 5 области – Согдиани, която е Сагастан и Саке. В двете има 15 народа, богати занаятчии и търговци, които живеят между Туркастан и ариите до планината Йемавон, която е по-висока и по-дълга от останалите [планини] и прилича на пергел, подобен на арменската буква “люн”, имаща сгъвка от изток на юг. Единият ръкав [на Йемавон] върви 1280 мили на запад, другият ръкав – 1550 мили на север, а третият върви към Непознатата земя. А на 300 мили по северния ръкав в планината има страноприемница и път, по който, идвайки откъм Сагастан, се отива към чените, минавайки през Каменната кула, която се намира на Дивното поле. А от петнадесетте народа единият се нарича масагети, чиято царица убила Кир, и народът булх, и друг народ –търговците хорозмийци, които са на северозапад [от народа булх] и в тяхната област Тур има холозмийски камък и отлични лъкове [за стрели]. И друг народ (пропуск в текста), и друг народ тухарии. А от 43-те народа единият са хепталите, другият – алхон, третият – валхон, по едноименните градове по великата река, наречена Думос. И още 10 реки извират от техните планини”.
“Азия” “18. Областта Азия е половината от Сарматия и е отделена от източния край на планината Рипеа, от река Танаис, от голямото езеро Меотис, свързано с проток с морето Еуксинос Понтос. А на изток [Азия е отделена] от същия морски бряг чак до устието на река Курак, която се нарича Гарван, и до планините на Каукас до иверите и алуаните, чак до Каспийско море до устието на река Съванас (река Съванас не е известна никъде). [В Сарматия са] планината Шантайин и Дзиакан, от която извират 5 реки [течащи] към морето Миовит. От Каукас извират 2 реки –Валданис – чак до планината Кракс, като започва в Каукас и се проточва в северозападна посока, докато не се влее в Меовтис [и] в морето Понтос. [Втората] река се нарича Псеукрос, която отделя Поспорон от същинската граница, при която е градчето Никопс. На север от него са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар, Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар. Сега са чужди на Птломеос тези имена. От планината Дзиакан избягал синът на Худбадр. И между булгхарите и морето Понтос живеят народите гарши, кути и алани чак до [града] Писинун в крайбрежната страна на авазите, където са апшилите и апхазите, чак до техния крайбрежен град Севаступолик и отвъд него, чак до реката, която се нарича Дракон, тоест Змей, която извира от алуаните и тече между апхазите и страната Егр. [Там] има 46 племенни области. На север към Непознатата земя живеят царските сармати и дзиакерите, а около устието на река Танаис живеят нахматеаните и един друг народ – кларджите. След това са сюракациите, после областта Мидосдесен, после в източна посока от планината Шантайин живеят амазуните, които са жени-войни, чак до реката, която се нарича Ира , извираща от два извора на север към Непознатата земя, които се сливат и като стигнат до планината Дзиакан, пускат един ръкав до реката Танаис, вливаща се в голямото езеро Миовит. Останалите [води] се обръщат в източна посока от планината Шантайин. След това се съединяват две други реки на североизток от планината, която се нарича Римика и образуват с нея (с Ира, Волга) 70 ръкава, които турките наричат река Атл. Посред нея има остров, на който е намерил убежище народът на баслите от силните народи на хазирите и бушхите, разпрострели се на изток и на запад, когато идват там на зимен стан . Наричат го Черния остров, тъй като когато многобройният народ на баслите – хората заедно с животните – се разполага по него, целият изглежда черен. Птломеос го нарича остров Грав. И ръкавите на река Атл, като преминават покрай острова, отново се събират и се вливат в Каспийско море, разделяйки една от друга областите Скития и Сарматия. На запад от нея, казва Птломеос, са народите адон, аландан, сондас и геруа [наречени] по съименните им реки, течащи от Каукас към морето, чак до пределите на Алуанк. И в Сарматия, считано от запад на изток, първо са народите: алуани, аштигор, които са на юг, живеещите редом с тях хебури, кутети, аргуел, мардуйл и такуйр. А аланите са след дигорите, в страната Ардоз в Каукаските планини, където тече река Армнай и върви на север през безкрайната степ, за да се слее с Атл. В същата планина след ардозкия народ живеят даджани, дуали, цъхуйи, пурка, цанаркай, при които е Аланската врата и друга врата, която се нарича Кцекен, като едноименния народ. После са дуците, хужите и хистите-людоеди, след това дзлаватите, после гугамакарите, после дурцките, после дидоите, после леките, след това тапотараните, след това йалутаканите, после хенауките, после шилпите, после чилбите, след това пюите. След това Каукас се разделя на два ръкава. Единият върви в дясна посока, където са народите шрван и хорван чак до Хорсвем. А вторият ръкав отделя от себе си река Арм, която тече на север към река Атл; после същият ръкав върви на североизток, където живеят таваспарите, хечматаките, ижамахите, пасхите, пусхите, пиканаките, баганите, където започва дългата крепостна стена Апзуткават, чак до блатата Аллминон и морето. На север от него (от този ръкав) живее маскутският народ в полето Варданеан до Каспийско море. Там, където ръкавът го допира, се намира стената на Дарбанд, тоест “Връзка и врата” – градът на стражевия проход Чорай, огромна крепост, издигаща се сред морето. А на север от нея царството на хоните достига до морето. На запад при Каукас е техният хонски град Вараджан и [градовете] Чунгарс и Мсъндр. А на изток живеят савирите до река Талд, която отделя страните Азиатска Сарматия и Скития, където са апахтарите, тоест туркастанците. А техният цар е Хакан и царицата, жената на Хакан – Хатун”.
“Азия. Велика Армения” “9. Областта Сюник, намираща се между Ерасх и Арцах, на изток от Айрарат, има 12 гавара: Ернджак, Чахук, Вайоц-дзор, Геларкуни, като едноименното море, Состк, Хабанд, Балк, Дзорк, Аревик, Косакан до град Накорзан, всеки със съименни реки, както и Алавно-гет. Има мирта, ерери и добри нарове. .................. 13. Областта Айрарат, намираща се в средата на споменатите преди това области, има 16 гавара [на изток] от Висока Армения: Баксен, където Ерасх тече под името Мурцамор, на юг от която са Габелеанк, Абелеанк и Хавуник на север. Минава през Аршаруник, на юг от който са Багреванд и Цалкуни, а Вананд и Ширак на север, от които извира река Ахурен и заедно с Мецагет, пресичайки в източна посока Маурикополис, тоест градчето Ширакашат и градовете Аревн и Еруандашат, се влива в Ерасх. ................... 15. Тайк има 8 гавара – на изток от Кол бликат изворите на река Кура при селото, наречено Кри-акунк. В западна посока [Кура] върви през дългия гавар и завива на север при Артахан, спуска се към Самцхе, а след това завива на изток чак до Каспийско море. А на запад от Кол са: Бердацпор, Партизацпор, на изток е Чакатк, а на юг са Буха и Азордацпор с техните реки, които, които, като се събират, се вливат в Йох. Западно от тях е Арсеацпор при планината Пархар, към която се спуска Йох, идваща от Спер и преминаваща край крепостта Тухарк в Кларджк, а оттам [стига] до Егр през гаварите Нигал, Мрул и Мрит. [Влива се] в морето Понтос, което егерите наричат Акамсис, а халтите – Камакар”.
“Азия” “29. Страната на персите: ...Кусти Хорасан, който е част от Изтока и в който има 26 области, тоест тези, които изброявам: Ахмадан, Кошм, Варкан, Апршахр, Мрв, Мрот, Хра, Каташан, Нсаи, Минакабжин, Талкан, Гозкан, Андапд, Вепт, Хру, Мазамб, Пароз, Нахрчир, Дзиназак, Варчан, Машан, Гчакстан, Баклибамик, Дрматавариман, Каншер, Ибамикан, Гозбон. Кусти Капкох, който е част от Каукаските планини, където има 13 области: Атрапатакан, Армн [която е] Хайк, Варджан, тоест Иверия, Ран, тоест Алуанк, Баласакан, Сисакан, Аре, Гелан, Шанчан, Длмунк, Дмбаванд, Тапръстан, Рван, Амл, за която след малко ще разкажа”. .................... “33. В страната Азия са ариите, на изток от мидийците и персите и достигат чак до индийците. Към нея е Вркан и част от Скития. Има 11 области: областта Карчабер, Демон и Карманджерм, Кранапат, която персите наричат Студения Крман, северно от който е страната на партите, между Студения Крман и Вркан, казва Птломеос. Обаче сега персите наричат този град Бахл Бахли-Бамикк, който е Бахл-аравотин...”. .................... “34. В страната Азия е Скития, която започва от река Атл и се простира на югоизток до планината Йемавон. Планината Йемавон разделя Скития на две – на Апхтарк и Туркастанк. На север [Скития граничи] с Непознатата земя, на запад със страната на сарматите при река Атл, на юг с Врканското море и с ариите и индийците при южния ръкав на планината Йемавон и отвъд чак до планината Йемода, която отделя Скития от Индия. А на изток [Скития] граничи с чените. В нея има 43 народа, от които единият са рибоядците, другият – млекоедите, третият – херибациите, които са в областта Хреав, отнета им от персите. Другите народи се назовават с варварски имена, които не е необходимо да се споменават, тъй като сега различните [имена на народи] не ги знаем, освен единствено [това на] народа бушх, който се е разпрострял в онази земя. В Скития има планини и степи, пустини и безводни [пространства]. Има 5 области – Согдиани, която е Сагастан и Саке. В двете има 15 народа, богати занаятчии и търговци, които живеят между Туркастан и ариите до планината Йемавон, която е по-висока и по-дълга от останалите [планини] и прилича на пергел, подобен на арменската буква “люн”, имаща сгъвка от изток на юг. Единият ръкав [на Йемавон] върви 1280 мили на запад, другият ръкав – 1550 мили на север, а третият върви към Непознатата земя. А на 300 мили по северния ръкав в планината има страноприемница и път, по който, идвайки откъм Сагастан, се отива към чените, минавайки през Каменната кула, която се намира на Дивното поле. А от петнадесетте народа единият се нарича масагети, чиято царица убила Кир, и народът булх, и друг народ –търговците хорозмийци, които са на северозапад [от народа булх] и в тяхната област Тур има холозмийски камък и отлични лъкове [за стрели]. И друг народ (пропуск в текста), и друг народ тухарии. А от 43-те народа единият са хепталите, другият – алхон, третият – валхон, по едноименните градове по великата река, наречена Думос. И още 10 реки извират от техните планини”.