Corpus Scriptorum Bulgarum

Манасиевата летопис (или Манасиева хроника) е български средновековен превод на Световната летопис на Константин Манасий, който съдържа добавки свързани с бѹлгарската история. Ръкописът е направен в периода 1335 – 1345 г. за цѣсарь Їѡанъ Алеѯандръ (Иван Александър) (1331 – 1371 г.).

Именникът на първите български владетели е кратък средновековен летопис, запазен в късни руски преписи, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. Записани сѫ и датите на възкачването на владетелите на престола и продължителността на тяхното управление. Познат е от три преписа от края на 15 век и от 16 век. Най-ранният от тях е Уваровият.

Средновековната хронология от гр. Кава де Тирени в Италия, известна като Кавски анали („Annales Cavenses“), е важен източник не само за историята на Южна Италия. Написана на латински език, хрониката съдържа сведения за периода от 569 г. до 1315 г. Съхранява се в манастира „Св. Троица“ в Кава де Тирени.

Намира се в старобългарския превод на „Четири слова против арианите” от византийския църковен деец и писател Атанасий Александрийски (293/ 298-373) и е известна от 4 пълни и един частичен препис от XV в., от два преписа от XVI и един от XVII в., всички руски. Най-старият от тях е писан през 1489 г. в Новгород, по нареждане на дякон Герасим Поповка от брат му Митя, и в него изрично се съобщава, че е преписан „от стари български книги” (ръкописът се намира в Руската Национална библиотека в Санкт Петербург). Приписката е изключително ценна по съдържание с уникалните данни, които съдържа: за превода на книгата от Методиевия ученик, епископ Константин Преславски през 906 г., за преписването й от черноризец Тодор (син на брата на княз Борис Докс или негов домашен монах) през 907 г., за превеждането на книгата по заповед на княз Симеон и за изграждането на Златната църква в Преслав, за точната дата на смъртта на княз Борис-Михаил, за годината на покръстването на българите, означена с прабългарския израз „ехт бехти” (година на кучето — 11 година от 12-годишния лунен цикъл, 5 месец).

РАЗШИРЕНА РЕДАКЦИЯ; Венеция, 1881 г.;
превод: гл. ас. д-р Петър Голийски

Анонимен римски хронограф представлява малък сборник написан на латински език, с разнообразни сведения и съдържа една кратка световна хроника.

Агиографският паметник е част от гръцка служба на св. Климент и най–вероятно е написан (както и някои от богослужебните песни) от Димитър Хоматиан. Житието, а и части от службата, твърде раво, може би още през XIII в., са преведени на старобългарски език. В оригиналният си вид агиографският паметник ни е подзнат по няколко ръкописа и старопечатни издания. Най–старият препис се намира в ръкопис от Охрид (XIII в.), намерен от В. Григорович. Старобългарският превод на Краткото Свети-Климентово житие е запазен в два преписа. Единият от тях (Пролог №47?) се намира в ръкопис от XV в., съхраняван в българския светогорски манастир „Св. Георги Зограф“.