Corpus Inscriptionum Bulgarum

Page meant to collect all known Bulgar inscriptions.

Epigraphy

Надпис на Корш / Корсис

Надпис на Негавон

Боженишки надпис

Крепостта става известна на научните среди през зимата на 1918 – 1919 г., когато под корените на вековен явор в местността Градището е разкрит уникален средновековен писмен паметник със заветните думи на управителя на Софийско севаст Огнян. Откривател е боженишкият козар Недялко Уменковски, а пръв разчита и тълкува Боженишкия надпис академик Петър Мутафчиев

Добруджански надпис

Надписът е открит през 1950 г. близо до с. Мирча вода (Черна вода) от румънския учен М. Комша. Издълбан е върху вариков блок с размери 80 х 31 см. Още пре средните векове камъкът на два пъти е използуван за строителни работи и затова от първоначалния текст са оцелели само 4 реда, които трудно се четат. На втория ред личи добре датата 6451 от сътворението на света, която по византийското летоброене съответства на 943 г. от н. е. На първия ред се чете гьрьцѣхъ, а на последните два реда при дѣимитрѣ ... жупанѣ (лявата буква ѣ при дѣимитрѣ е леко вдигната н ад останалите букви). С подобно разчитане са съгласни, общо взето всички изследвачи на текста (Ф. В. Мареш, Д. П. Богдан, В. Гюзелев) с изключение на Иван Гошев, който чете на първия ред ѫгры (маджари), а на третия ред - вместо името дѣимитрѣ (димитръ) творителната форма дьнми от дьнь. Подобно тълкуване няма опора в публикуваните снимки и естампажи от надписа. От някогашния текст са оцелели само три сигурни съставки - датата, спомненаването на гърците (византийците) и сановната титла жупан. Те не са достатъчни, за да бъде възстановен приблизителният смисъл на известието. По тези откъслечни думи историците се мъчат да отгатнат за какво събитие от 943 година става дума.

Надпис на Хсун / Шун

Колона намерена при разкопките на голямата базилика в Плиска

Наръшки надписи

Българо–ромейски гранични надписи от 904 г., написани на гръцки език. a) Надписът е издълбан върху мраморна колона, която е била открита през 1897 г. край с. Наръш (Нареш; Нариш-кьой) (сега Νεα Φιλαδελφια) до р. Галик (Галикос). На около 22 км. северно от Солун. b) Недалеч от същото място е намерена и втора колона със същия текст. Подобна на тях колона е забелязана и край с. Вардаровци (дн. Аксиохори, на ок. 15 км. северозападно от с. Наръш) от датския археолог Карл Фредерик Кинх (1853 – 1921).

Надпис от Балши

Надпис открит от австроунгарски войници по време на Първата световна война върху каменен стълб в манастирски развалини край с. Балши (на около 25 километра югозападно от Берат, Албания) през декември 1917 г. Надписът е издълбан на мраморен стълб. В горната част на стълба има български летописен надпис, а в долната – по-късен надгробен надпис на латински на норманския военачалник Робер дьо Монфор, загинал през 1108 г.

Сюлейманкьойски надпис

Намерен при село Сечище, новопазарско (бивше Сюлейманкьой). Надписът съдържа условията на 30-годишния мирен договор между България и Византия, сключен през 815 между канасубиги Омуртаг и ромейския император Лъв V Арменец.

Търновски надпис на Омуртаг

Търновският надпис на канасубиги Омуртаг е строителен надпис на гръцки език, издълбан върху колона от тъмен сиенит, намерена в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. Надписът е известен от 1858 година, когато възрожденецът Христо Даскалов от Трявна успява да посети църквата (по това време джамия) и да снеме копие от надписа.

Хамбарлийски надпис

Надпис изписан на гръцки език от 813 г. Открит е край село Хамбарлии (днес Маломирово), Община Елхово, област Ямбол. Отбелязва победата на Крум над Византия и спечелената от българите Версиникийска битка.

Чаталарски надпис

Строителен надпис на гръцки език издълбан по нареждане на Омуртаг. Надписът е издълбан върху варовикова колона с височина 3,83 m. Намерен е през 1905 година, недалеч от село Чаталар (днес Хан Крум), Шуменска област.

Мадарски надписи

Три надписа на гръцки език, изсечени в скалата около Ма̀дарския конник.

Надпис от Василика

Открит в Царево село (дн. Василика южно от Солун, недалеч от града и планината Хортач. Открит е през 1914 г. в началото на Първата световна война от французин, който снема отпечатък от него, публикуван през 1979 г.. Впоследствие е подробно изследван и публикуван от Веселин Бешевлиев

Надпис от Филипи

Паметник от времето на Персиян (836 – 852). До нас е достигнало само началото и краят на надписа, а също и незначителни откъслеци с по няколко букви. Те са издълбани върху две четвъртити плочи от едрозърнест мрамор. Двете плочи и фрагментите са открити при разкопките през 1923 – 1933 година на голямата християнска базилика във Филипи, Гърция, на 12 километра северно от Кавала. Сега се намират в археологическия музей при разкопките. Началото на надписа е видял и преписал французина отец Браконие през 1707 година. С течение на времето обаче той бил засипан и в 1923 година отново открит. Целият надпис е бил издълбан върху шест плочи, които са били част от стилобата на базиликата, т.е. покритата с плочи основа, откъдето се издигали колоните.

Надпис на Турдач

Капак на саркофаг от разкопките при Голямата базилика в Плиска. 70-те години

Серес

Бурдизон

Димотика

Родосто

ΘΕΟΔΩΡΟΥΠΟΛΕΩΣ

ΘΕΟΔΟΣΠΟΛΕΩΣ

ΓΑΡΙΑΛΑ

ΑΡΚΑΔΙ

ΒΙΖΥΗΣ

ΣΟΖΟΠΟ

ΜΕΣΗ[ΜΒΡΙΑΣ

Букелон

Скутар

Инвертарен надпис 1

Инвертарен надпис 2

Инвертарен надпис 3

Преславски надпис - Булгарски надпис 1

Един от най-обширните и добре запазени надписи от този род. Намерен в местността Бял бряг до Преслав

Шуменска мраморна колона (1831) Маламир

Колоната е била видяна и преписана от Blankenburg в Шумен през 1831 г. Днес изгубена.

Надпис на -дуар

Надпис Ермиар

Надпис на Славна

Надпис на Колобър

Надпис на Чепа

Надпис на Остро

Надпис на Мостич

Надпис върху плоча намерена в Преслав, при археологически разкопки през 1952 година

Самуилов надпис (с. Герман)

Старобългарски надпис от 993 година. Открит през 1888 година при строежа на църквата „Свети Герман“, при с. Герман, Преспанско (дн. Гърция)

Шуменски надпис. Летописен надпис на Маламир

Битолски надпис

Надписа е намерен през декември 1956 г., при събарянето на Сунгур Чауш бег джамия в град Битоля, Народна република Македония (Югославия). Изписан е на старобългарски, по заповед на Йоан Владислав (1015 – 1018).

Inscriptions

Печат на Баян

Печат на Хумир

Печат на Йоан багатур кана Иртхитюенски

Медальон на Омуртаг

Чаша на Сивин

Пръстен

Печат на Мавър

Печат на Тервел

Печат на Телериг

Боила надпис (Надсентмиклош)

Bulgar Alphabet - FB group
Forum Bulgarum - FB group