ЗАКОНЪ ЗА БЪЛГАРСКОТО ПОДАНСТВО

ЗАКОНЪ за българското поданство

Обши разпореждания.

Чл. 1. Българското поданство се придобива и изгубва съгласно този законъ. Чл. 2. Български поданикъ не може да бѫде сѫщевременно поданикъ на друга държава. Чл. 3. Ползуването отъ чуждо поданство, както и всѣки опитъ за ползуване отъ такова, може да бѫде поводъ за заличаване отъ списъцитѣ на българскитѣ поданици, по реда предвиденъ въ чл. 43. Чл. 4. Счита се отъ български произходъ всѣки, който е роденъ отъ баща и майка българи. Чл. 5. Въ всѣка община се държи особенъ списъкъ за поданството на жителитѣ на общината, за воденето на който ще се издаде правилникъ. Министерството на правосѫдието държи списъци на лицата: а) които сѫ придобили българско поданство по натурализация; б) които сѫ възстановили поданството си; в) които сѫ загубили поданството си; и г) на които е разрешено да се установятъ на постоянно мѣстожителство въ Царството. Министерството изпраща служебно въ Дирекцията на полицията и на съответнитѣ общини преписъ отъ тѣзи списъци, а сѫщо и сведения за всички промѣни станали въ тѣхъ.

ДѢЛЪ I.

Глава I. Условия за придобиване на българското поданство.

Чл. 6. Българското поданство се придобива по произходъ, по натурализация и по женитба.

I. Придобиване на българското поданство по произходъ.

А. По рождение.

Чл. 7. Български поданикъ по рождение е всѣко лице: 1) чиито баща или, ако бащата е безъ поданство или съ неизвестно поданство, чиято майка е български поданикъ, независимо отъ мѣсторождението му; 2) узаконено отъ български поданикъ; 3) родено отъ незаконно съжителство, произходътъ на което отъ български поданикъ е доказанъ презъ време на малолѣтството му по надлежния редъ, или при доказанъ произходъ и отъ двамата родители, чиито баща е български поданикъ.

Б. По мѣсторождение.

Чл. 8. Български поданикъ по мѣсторождение е всѣко лице: 1) родено въ Царството отъ неизвестни родители или отъ родители безъ поданство; 2) родено въ Царството отъ чужденци, ако е имало непрекѫснато мѣстожителството си въ България и ако до една година следъ навършване на пълнолѣтието си, не се е позовало на чуждо поданство.

II. Придобиване на българското поданство по натурализация.

Чл. 9. Чужденецъ, който живѣе въ страната и който е получилъ разрешение за установяване на постоянно мѣстожителство въ Царството, може да придобие българско поданство, ако следъ даденото му разрешение е живѣлъ въ страната непрекѫснато: 1) 10 години; 2) 5 години: а) ако произхожда отъ родители, отъ които само майката, която се е натурализирала въ поданството на съпруга си, е отъ български произходъ; б) ако е жененъ за българска поданица отъ български произходъ; в) ако е принесълъ важни услуги на държавата, било чрезъ научни трудове, било чрезъ нѣкое полезно изнамѣрване, било чрезъ създаване нѣкое особено ценно за народното стопанство предприятие; 3) 1 година: а) ако е отъ български произходъ; б) ако е принесълъ важни услуги за държавната сигурность или народната отбрана; в) ако въ случай на война постѫпи доброволецъ въ редоветѣ на българската войска. Чл. 10. Чужденецъ, установенъ въ Царството не по реда на дѣлъ II гл. I, може да добие българско поданство, ако е живѣлъ въ страната 20 години непрекѫснато и ако продължава да живѣе въ нея. Изпълнението на служба въ чужбина, по назначение отъ Българското правителство, се приравнява на пребиваване въ Царството. Чл. 11. Съпругата на чужденецъ, който се е натурализиралъ въ българско поданство, може да придобие българско поданство, ако не е поискала това съ заявлението на съпруга си, при спазване на условията на чл. 33 Чл. 12. Непълнолѣтнитѣ деца, чиито бащи и майки или само баща или преживѣла майка сѫ се натурализирали въ българско поданство, получаватъ по право сѫщото поданство.

III. Придобиване на българското поданство по женитба.

Чл. 13. Чужденка, която се омѫжи за български поданикъ, може да придобие българско поданство ако удостовѣри, че по закона на своята страна не е запазила чуждото си поданство (чл. 37).

Глава II. Условия за изгубване на българското поданство.

Чл. 14. Изгубва българското поданство, който: 1) се е отказалъ отъ българското поданство; 2) на каквото и да било основание е придобилъ чуждо поданство; 3) е осѫденъ по чл. 111г отъ наказателния законъ, а сѫщо и този, който подъ разни форми получава материални срѣдства отъ чужда държава, безъ знанието на правителството, за политически цели; 4) безъ съгласието на българското правителство е постѫпилъ на държавна служба въ друга държава; 5) безъ разрешение на българското правителство е постѫпилъ въ редоветѣ на чужда войска; 6) безъ законни причини, при мобилизация, не се яви своевременно въ редоветѣ на българската войска и остане или избѣга въ чужбина; 7) по силата на споразумение между България и друга държава получи друго поданство. Чл. 15. Български поданикъ отъ небългарски произходъ, който се изсели отъ Царството, губи българското поданство съ факта на изселването. Той е длъженъ да ликвидира съ имотитѣ си въ тримесеченъ срокъ отъ датата на напускането. Въ противенъ случай съ тѣхъ се постѫпва по реда предвиденъ въ чл. 20, алинея втора, на настоящия законъ. Сѫщо изгубва българското си поданство, който, по силата на споразумение между България и друга държава се е изселилъ отъ Царството, ако въ самото споразумение не е постановено другояче. Чл. 16. Изгубването на българското поданство не измѣнява поданството на съпругата и на пълнолѣтнитѣ деца, освенъ ако, въ случаитѣ на предходния членъ, и тѣ сѫ се изселили заедно съ него. Непълнолѣтнитѣ деца на натурализиралия се въ чуждо поданство следватъ поданството на бащата само ако законътъ на страната, кѫдето бащата се е натурализиралъ, допуска това. Чл. 17. Българска поданица, която се омѫжи за чужденецъ, запазва поданството си, ако въ срокъ отъ три месеца отъ сключване брака не заяви изрично, по реда предвиденъ въ чл. 39, че желае да придобие поданството на съпруга си. Чл. 18. Непълнолѣтнитѣ деца на вдовица, българска поданица, не изгубватъ поданството си, ако майка имъ встѫпи въ бракъ съ чуждъ поданикъ. Чл. 19. Пълнолѣтнитѣ деца родени отъ бракъ на чужденецъ съ българска поданица, която е приела поданството на съпруга си, могатъ да добиятъ българско поданство по реда, предвиденъ въ дѣлъ II, гл. II и при спазване условията предвидени въ чл. 9, п. 2. Чл. 20. Изгубването на българското поданство по единъ отъ начинитѣ предвидени въ членове 14 и 15 не освобождава лицето отъ изпълнение на задълженията си къмъ държавата и общината, освенъ въ случаитѣ, когато по силата на особено съглашение съ друга държава, то се освобождава отъ тия задължения. Отказалия се отъ българско поданство (чл. 14, п. 1) е длъженъ да ликвидира съ имотитѣ си въ страната и да напустне въ 3–месеченъ срокъ отъ публикуването на указа за заличаването му отъ списъка на българскитѣ поданици. Въ противенъ случай, той се заставлява административно да напустне страната, а имотитѣ му се ликвидиратъ по сѫдебенъ редъ. Всѣки, който се натурализира въ чуждо поданство (чл. 14, п. 2), е длъженъ да съобщи за това въ Министерството на правосѫдието въ срокъ отъ 3 месеца отъ получаването на другото поданство.

Глава III. Условия за лишаване отъ българското поданство.

Чл. 21. Български поданикъ, живущъ въ чужбина, който съ действията си излага българската държава или поставя на опасность сигурностьта ѝ, може да бѫде лишенъ отъ българско поданство по реда предвиденъ въ дѣлъ II, гл. V. По сѫщия начинъ могатъ да бѫдатъ лишени отъ българско поданство български поданици отъ небългарски произходъ, както и натурализиралитѣ се и тия по чл. 8, ако съ дѣлата си сѫ се показали недостойни или опасни за държавната сигурность и на обществения редъ. Чл. 22. Лишаването отъ българско поданство не отнема българското поданство на съпругата и на малолѣтнитѣ деца на лишения отъ българско поданство.

Глава IV. Условия за възстановяване на българското поданство.

Чл. 23. Български поданикъ отъ български произходъ, изгубилъ българското си поданство по чл. 14 (освенъ въ случаитѣ на п. п. 4 и 5) може да придобие отново това си поданство по реда предвиденъ въ дѣлъ II, гл. III на този законъ, ако се засели въ България и ако е отбилъ военната си повинность въ българската войска. Чл. 24. Отказалото се отъ българско поданство лице отъ небългарски произходъ, не може да придобие отново българско поданство, освенъ при условията на чл. 9, п. 2, буква „б“. Чл. 25. Българска поданица, която е придобила чуждо поданство чрезъ женитба, може да възстанови българското си поданство по реда указанъ въ дѣлъ II, гл. III, ако бракътъ е унищоженъ, прекратенъ или разтрогнатъ. Въ случай, че съпругътъ на омѫжената за чуждъ поданикъ българска поданица отъ български произходъ придобие следъ брака българско поданство, съпругата става българска поданица по право, съ факта на придобиване българско поданство отъ съпруга ѝ. Чл. 26. Непълнолѣтнитѣ деца на възстановенитѣ въ българско поданство баща или преживѣла майка ставатъ по право български поданици.

ДѢЛЪ II.

Глава I. Производство по установяване на постоянно мѣстожителство въ Царството.

Чл. 27. Молбата за получаване разрешение за установяване на постоянно мѣстожителство въ Царството се подава до Министерството на правосѫдието. Въ молбитѣ си молительтъ трѣбва да изложи: 1) името, презимето и бащиното си име; 2) дата и мѣсто на раждането си; 3) произхода и религията си, сѫщо и на родителитѣ си (баща и майка); 4) гражданското си състояние (жененъ или не, съ или безъ деца, разведенъ или вдовецъ); 5) последното си мѣстожителство; 6) материалното си състояние (въ пари или недвижими имоти съ означение нахождението на последнитѣ), както и това на родителитѣ си, ако се издържа отъ тѣхъ; 7) каква специалность или образование има; 8) отбилъ ли е военната си служба и где; 9) знае ли български езикъ; 10) политическитѣ си убеждения; 11) предишното си поданство и причинитѣ, по които иска сега българско поданство; 12) населеното мѣсто, гдето иска да се установи на постоянно мѣстожителство; 13) по кой видъ натурализация иска да добие българско поданство. Къмъ молбата, молительтъ е длъженъ да представи и удостовѣрение за сѫдимость за времето, което е преживѣлъ въ България. Сведенията по п. п. 2, 4, 5, 6, 7, 8 и 11 трѣбва да бѫдатъ по възможность подкрепени съ необходимитѣ официални документи въ завѣренъ преводъ на български. Заедно съ това молительтъ трѣбва да представи доказателства, че непосрѣдствено до подаването на молбата е билъ най–малко една година на мѣстопребиваване въ страната, освенъ въ случая на чл. 9 п. 3 букви „а“ и „в“. Чл. 28. Молбата за установяване на постоянно мѣстожителство се изпраща на Дирекцията на полицията за даване на сведения и мнение. Чл. 29. Разрешение за установяване на постоянно мѣстожителство въ страната се дава отъ Министра на правосѫдието съ заповѣдь, която се обнародва въ „Държавенъ вестникъ“. Чл. 30. Не се допуска подаване на нова молба за установяване на постоянно мѣстожителство въ Царството, ако първата по каквато и да е причина е била оставена безъ последствие, освенъ следъ изтичане на три години. Чл. 31. Даденото разрешение за установяване на постоянно мѣстожителство въ Царството може да има сила най–много до изтичане на годинитѣ необходими за добиване исканата отъ просителя натурализация. Това разрешение може да бѫде отнето въ всѣко време съ заповѣдь отъ Министра на правосѫдието, ако лицето съ поведението си се покаже опасно за обществения редъ и държавната сигурность. Чл. 32. Даденото на едно лице разрешение за установяване на постоянно мѣстожителство въ Царството ползува по право съпругата и малолѣтнитѣ му деца, ако живѣятъ заедно съ него. Алинея I на чл. 20 има съответно приложение и въ случая, ако лицето напустне страната било по свое желание, било по разпореждане на властьта.

Глава II. Производство за придобиване на българското поданство.

Чл. 33. Чужденецъ, който желае да придобие българско поданство трѣбва да подаде молба до Министра на правосѫдието. Къмъ молбата, освенъ даннитѣ и сведенията, за които се говори въ чл. 27, трѣбва да се представятъ: свидетелство за сѫдимость къмъ времето на молбата и удостовѣрение отъ общината за поведението на молителя, както и доказателства, че сѫ на лице условията необходими по закона за желаната отъ молителя натурализация. Чл. 34. Молбата, заедно съ образуваната въ Министерството на правосѫдието преписка, се изпраща за сведения и мнение въ Дирекцията на полицията. Чл. 35. Приемането на едно лице за български поданикъ, става по докладъ на Министра на правосѫдието съ Царски указъ, който се публикува въ „Държавенъ вестникъ“, а на молителя се издава удостовѣрение. Чл. 36. Въ предвиденитѣ въ чл. чл. 9 и 10 случаи, съпругата, която желае да придобие поданството на мѫжа си, може да поиска това съ молбата на последния, или, ако не е направила това, съ отдѣлно заявление. Чл. 37. Чужденка, която желае да се ползува отъ правото, което ѝ дава чл. 13, е длъжна въ срокъ отъ 3 месеца отъ датата на встѫпването ѝ въ бракъ съ български поданикъ да подаде молба до Министерството на правосѫдието, къмъ която се прилагатъ: преписъ отъ актъ за женитба, удостовѣрение, че не е запазила по закона на своята страна чуждото си поданство, и свидетелство за сѫдимость. Отговарящитѣ на условията се вписватъ направо въ списъка на натурализиралитѣ се въ българско поданство, а на заинтересуванитѣ се издава удостовѣрение. Въ чужбина, молбата, за която се говори по–горе може да се подаде и чрезъ българскитѣ дипломатически или консулски представителства, които я изпращатъ въ Министерството на правосѫдието.

Глава III. Производство по възстановяване на българското поданство.

Чл. 38. Възстановяването на българското поданство въ случаитѣ, въ които законътъ допуска това, става по реда и при условията предвидени въ дѣлъ II, гл. II — за придобиване на българското поданство.

Глава IV. Производство по изгубване на българско поданство.

I. Заличаване отъ списъцитѣ на българското поданство по отказъ на заинтересуваното лице.

Чл. 39. Който иска да се откаже отъ българското поданство, трѣбва да подаде заявление до Министра на правосѫдието, съ завѣренъ нотариално подписъ. Къмъ заявлението се прилага: 1) свидетелство за раждане; 2) удостовѣрение за постоянното му мѣстожителство; 3) свидетелство, че не се намира подъ сѫдъ или следствие; 4) удостовѣрение, че е изпълнилъ задълженията си къмъ държавата и общината; 5) удостовѣрение за изправность предъ военнитѣ власти. Чл. 40. Заявленията за отказване отъ българското поданство се вписватъ въ особенъ регистъръ при Министерството на правосѫдието, а заличаването на лицето отъ списъцитѣ на българскитѣ поданици става съ указъ по докладъ на Министра на правосѫдието. Указътъ за заличаване отъ българското поданство се обнародва въ „Държавенъ вестникъ“. Чл. 41. Когато заявительтъ живѣе въ чужбина, заявлението за отказване може да се подаде и до дипломатическитѣ или консулски представителства, които го изпращатъ на Министерството на правосѫдието. Чл. 42. Разпорежданията на чл. 39 важатъ и въ случая на чл. 17.

II. Заличаване отъ списъцитѣ на българското поданство служебно.

Чл. 43. Въ случаитѣ на изгубване българско поданство по чл. чл. 3 и 14, п. п. 2—5, заличаването отъ списъцитѣ на българското поданство се извършва служебно щомъ като бѫде установена по нѣкакъвъ начинъ наличностьта на необходимитѣ по закона условия за заличаване. При нужда, по разпореждане на Министра на правосѫдието, може да се произведе разследване, следъ което образуваното дѣло се изпраща на Съвета по поданството за мнение. Заличаването отъ списъцитѣ на българското поданство става по докладъ на Министра на правосѫдието съ указъ, който се обнародва въ „Държавенъ вестникъ“.

Глава V. Производство по лишаване отъ българското поданство

Чл. 44. Лишаването отъ българското поданство (чл. 21) става съ указъ по решение на Министерския съветъ, възъ основа на мотивиранъ докладъ на Министра на правосѫдието, и следъ като се вземе мнението на Съвета по поданството. Указътъ се обнародва въ „Държавенъ вестникъ“, следъ което лицето се заличава отъ списъцитѣ за българското поданство. Чл. 45. Находящитѣ се въ Царството, лишени отъ българското поданство, сѫ длъжни да напустнатъ страната въ срокъ не по дълъгъ отъ 3 месеца отъ датата на обнародване лишаването въ „Държавенъ вестникъ“; въ противенъ случай, тѣ се заставятъ по административенъ редъ да напустнатъ Царството. Чл. 46. Имотитѣ на лишенитѣ отъ българско поданство служатъ за удовлетворение на тѣхнитѣ задължения къмъ държавата, общината или частни лица на общо основание съгласно законитѣ въ Царството.

Глава VI. Съветъ по поданството.

Чл. 47. При Министерството на правосѫдието се учредява съветъ по поданството, който се състои отъ: първиятъ председатель на Върховния административенъ сѫдъ, който е и неговъ председатель, и членове: главниятъ прокуроръ при Върховния касационенъ сѫдъ, директорътъ на политическия отдѣлъ при Министерството на външнитѣ работи и изповѣданията, директорътъ на администрацията при Министерството на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве и началникътъ на Гражданския отдѣлъ при Министерството на правосѫдието. Чл. 48. Всички спорни въпроси по поданството между частни лица и администрацията или между административнитѣ учреждения се разрешаватъ отъ Министра на правосѫдието, следъ като се вземе мнението на Съвета по поданството. Чл. 49. Съветътъ по поданството се свиква на заседание отъ председателя. Чл. 50. Съветътъ по поданството, за установяване нужднитѣ му фактически данни, може да събира доказателства по какъвто начинъ намѣри за добре. Той се сношава съ всички мѣста и лица направо. Чл. 51. Право на поданство не може да се установява по сѫдебенъ редъ. Образуванитѣ дѣла предъ разнитѣ юрисдикции и сѫдебнитѣ мѣста въ Царството за признаване правото на български поданикъ, по които нѣма още решения, влѣзли въ законна сила се прекратяватъ

Глава VII. Такси, берии и гербовъ налогъ

Чл. 52. За придобиване на българско поданство по чл. 10 се събира мито 20.000 лева. За придобиване на българско поданство по чл. 9, п. п. 1 и 2, букви „а“ и „б“ се събира мито 10.000 лева. Въ останалитѣ случаи за придобиване поданство не се събира мито. Чужденци, деца на които сѫ придобили българско поданство по чл. 8, п. 2, ако желаятъ да станатъ български поданици, внасятъ мито 3.000 лева. Чл. 53. Когато къмъ молбата на едно лице се присъедини и молбата на съпругата, последната плаща половината отъ опредѣленото по–горе мито. Чл. 54. За разрешаване установяването на постоянно мѣстожителство въ България се събира мито 10.000 лв., освенъ въ случая, когато лицето иска да се натурализира по чл. 9, п. 3. Чл. 55. Митото се внася съ подаване на молбата. Ако молбата не се уважи, то се връща. Чл. 56. Молбитѣ за отказване отъ българско поданство се обгербватъ съ 1.000 лева. Чл. 57. Молбитѣ за добиване на българско поданство, молбитѣ за възстановяване на българско поданство, молбитѣ за установяване на постоянно мѣстожителство въ Царството, всички молби до Съвета по поданството, а сѫщо и удостовѣренията за придобиване на българско поданство по натурализация, за възстановяване на българско поданство се обгербватъ съ по 500 лева.

Глава VIII. Наказателни разпореждания.

Чл. 58. Който не изпълни предписанието на чл. 20, ал. III, наказва се съ глоба до 10.000 лева. Чл. 59. Предвидената въ предходния членъ глоба се налага съ заповѣдь отъ Министра на правосѫдието, възъ основа на актъ съставенъ отъ надлежната служба при министерството. Чл. 60. Заповѣдьта, съ която Министра на правосѫдието налага глоба по чл. 58, може да се обжалва по реда предвиденъ въ кн. VI, гл. V от наказателното сѫдопроизводство.

Предходни правила.

Чл. 61. Български поданици се считатъ лицата, които при създаване на българската държава сѫ заварени на мѣстожителство въ страната или сѫ били родени въ нейнитѣ предѣли, ако до влизането на настоящия законъ въ сила не сѫ се позовали на друго поданство. Счита се, че сѫ се отказали отъ българското поданство до влизане на настоящия законъ въ сила лицата, които сѫ направили това при спазване условията на чл. чл. 30, 31 и 32 отъ закона за българското поданство (1904 година). Чл. 62. Български поданици, се считатъ всички чужденци заварени къмъ 9 августъ 1920 година на постоянно мѣстожителство въ Царството, които продължаватъ да живѣятъ въ него и които къмъ тая дата не сѫ имали друго поданство. Чл. 63. Чужденецъ, заваренъ отъ настоящия законъ на постоянно мѣстожителство въ Царството може да придобие българско поданство или да се възстанови въ българско поданство, ако е взело участие въ войнитѣ 1912–1913, 1915–1918 години или въ една отъ тѣхъ, като военно служащъ въ българската войска, ако въ срокъ отъ една година отъ влизането въ сила на настоящия законъ подаде молба по реда предвиденъ въ чл. 33. За тия чужденци чл. 24 нѣма приложение. Чл. 64. Чужденецъ отъ български произходъ, заваренъ отъ настоящия законъ на мѣстожителство въ Царството, и който продължава да живѣе въ предѣлитѣ му, може да придобие българско поданство, ако въ срокъ отъ една година следъ влизане на тоя законъ подаде молба по реда предвиденъ въ чл. 33. Чл. 65. Лицата, които — при действие на закона за българското поданство отъ 1904 год. — като сѫ били помѣстени въ наборнитѣ списъци на българската войска сѫ уредили своята военна тегоба безъ да се позоватъ на чуждо поданство, сѫ български поданици. Чл. 66. Постановленията на чл. 15 важатъ и по отношение на лицата, които сѫ се изселили преди влизане въ сила на настоящия законъ. Чл. 67. Български поданици, които сѫ загубили българското си поданство по силата на чл. 17, п. 4. отъ закона за поданството отъ 5 януарий 1904 година запазватъ българското си поданство, ако се върнатъ въ България или направятъ формално искане за връщането си до мѣстнитѣ консулски български власти най–късно до една година отъ влизането на настоящия законъ въ сила. Тѣзи молби не подлежатъ на обгербване. Чл. 68. Освобождаватъ се отъ заплащане на мито, гербъ, такси и берии за придобиване на българско поданство носителитѣ на нансенови паспорти (руси и арменци) които сѫ се заселили въ Царството преди 1 януарий 1929 година, ако поискатъ българско поданство въ срокъ отъ една година отъ влизане въ сила на настоящия законъ. Чл. 69. По всички молби подадени за придобиване на българско поданство, не разрешени до влизането въ сила на настоящия законъ се събиратъ предвиденитѣ въ него мита. Чл. 70. Настоящиятъ законъ отмѣнява всички досегашни закони и наредби въ връзка съ българското поданство.