Хубава си, татковино, Име сладко, земя рай, Сърдце младо и невинно За тебъ трепка, та играй. Мили ми сѫ планинитѣ И на северъ и на югъ, Валозитѣ, равнинитѣ, Набраздени съ наший плугъ. На уста ми сладка дума Ще да бѫде този кѫтъ, Дето Дунавъ, Вардаръ, Струма И Марица си текатъ. Доръ на небо ясно слънце, И на очи свѣтъ, животъ, Святи ще ми сѫ на сърдце Тазъ земя и тозъ народъ.