Добруджански край

О, добруджански край, Ти нашъ си земенъ рай, Въ тебъ златно жито зрѣй, Въ тебъ вакло стадо блѣй! Орлитѣ отъ възбогъ, Простора ти широкъ И слънчо — мощни Фебъ, Ни спомватъ все за тебъ! Подъ чужди ти си кракъ, Но иде день, въ кой пакъ Да бѫдешъ кѫтъ нашъ ти, Тъй както и прѣди! Съ орѫже, свѣтлина Ний твойта бѫднина Ковеме въ славни часъ, — Храни надежда въ насъ! 1914