Да бѫде извѣстно на моя любезенъ народъ, че на 6–й того жителитѣ на така нарѣчената Источна Румелия, слѣдъ свалянието на тамошното досегашно правителство и избиранието на друго приврѣменно, обявиха съединението на Источна Румелия съ Княжеството и единодушно Ма прогласиха за Князъ и на тая Область. Като имамъ прѣдъ видъ благото на Българский Народъ, неговото горѣщо желание да ся слѣятъ двѣтѣ Български Държави въ една и постиганието на историческата му задача, Азъ признавамъ съединението за станало и приемамъ отъ сега нататъкъ да бѫдѫ и се именувамъ Князъ на Сѣверна и Южна България. Като приемамъ управлението на тая Область, Азъ обявявамъ, че живота, имота и честьта на всичкитѣ мирни жители, безъ разлика на вѣра и народность, ще бѫдѫтъ запазени и гарантирани. За запазванието на реда и тишината сѫ взети всичкитѣ потрѣбни мѣрки и съ нарушителитѣ имъ ще се постѫпва съ всичката строгость на закона. Надѣвамъ се, че любезний ми народъ и отъ двѣтѣ страни на Балкана, който съ такава радость и ентусиазмъ посрѣщна това велико събитие, ще Ми подаде своето съдѣйствие за заякчаванието на святото дѣло — Съединението на двѣтѣ Български Области въ една дьржава, и ще бѫде готовъ да направи всичкитѣ жьртви и усилия за запазванието на единството и независимостьта на милото ни отечество. Нека Богъ ни бѫде на помощь въ това нуждно и велико прѣдприятие. Издаденъ въ старата Българаска Столица ВѢЛИКО ТЪРНОВО днесь на осьмь Септемврий хилядо и осьмстотинъ и осьмдесять и пета година.

АЛЕКСАНДРЪ.