Свети патриарх Йоким I, цар Иван Асен II и възобновяването на Българската патриаршия (15.01.2016)
15.1.2016г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов - историк
проф. д-р Анисава Милтенова
Евгени Коев
На 18 януари се навършват 770 години от успението на св. патриарх Йоаким I Търновски, който олицетворява възобновяването на Българската православна патриаршия през 1235 г. - събитие, което беше отбелязано през отминалата 2015 г. Благодарение на този български архиерей и на цар Иван Асен II (1218-1241) нашата църква получава висока легитимност в православния свят Св. Патриарх Йоаким І (1234 – 1246) е един от големите духовни водачи на България и православния свят, но и едно от тънещите незаслужено в забрава имена в нашата история. До петдесетте години на ХХ в. св. Йоаким І е познат съвсем фрагментарно. Академик Иван Снегаров публикува едно по чудо запазеното кратко житие на патриарха, с което знанията за неговата дейност се разширяват. Единственият запазен ръкопис на житието е от Македония – свидетелство, че култът към бележития патриарх е бил разпространен в цялата българска земя. В последно време личността и делата на Йоаким І са обект на проучванията на известния етнолог, фолклорист и писател Анчо Калоянов. Високата оценка за св. патриарх Йоаким І не е пресилена. С неговото име можем да свържем знакови постижения на българската държава, църква и култура: възобновяването на легитимната Българска православна патриаршия, създаването на скалните манастири по р. Русенски Лом, утвърждаването на българското духовно влияние на Света гора (Атон) и в диоцеза на Охридската архиепископия - другата българска православна църква през Средновековието. Не на последно място, усилването на българското културно и политическо “излъчване” спрямо в православна Европа (Сърбия, руските княжества). Още на младини бъдещият архиерей приема монашески сан и известно време се подвизава на Света гора (Атон). Вероятно не без връзка с възцаряването на Иван Асен ІІ (1218-1241) Йоаким се завръща в България с трима свои ученици – Диомид, Атанасий и Теодосий. Край крепостта Красен (дн. едноименно село в Русенска обл.), недалече от средновековния град Червен, тримата монаси издълбават скални килии и малката църква “Преображение Господне”. Цар Иван Асен ІІ посещава духовния отец и “.. го дарява с много злато...” за изграждането на обител, посветена на Архангел Михаил. Независимо от лаконичността на житийния разказ, съществуват основания да се мисли, че монахът Йоаким още тогава духовен наставник и доверен съветник на младия цар. През 1232 г. престарелият архиепископ (от българска гледна точка “патриарх”) Василий – верният съмишленик на царете Петър, Асен и Калоян, се оттегля. Този акт съвпада с преориентацията на Иван Асен ІІ за отхвърляне на унията с Рим, сключена през 1204 г., и за легитимарането на изконно православния статут на Българска църква. В столицата Търново е свикан архиерейски събор, който избира за църковен глава именно авторитетния монах Йоаким. През 1234 г. цар Иван Асен II изпраща Йоаким при константинополския патриарх "в изгнание" Герман, който пребивава в Никея поради латинската власт в Константинопол/Цариград. През 1235 г. в град Лампсак на Мраморно море се провежда църковен събор, в който участват представители на древните източни патриашии (Александрия, Антиохия и Йерусалим), на който е признато възстановеното достойнство на Българската патриаршия. Като прибавим признанието от Рим още през 1204 г., фактически Търновската патриаршия е приета за “сестра” от всички църкви от древната “пентархия” – уникален случай в средновековна Европа и в християнския свят и до днес! Ролята на Търновската патриаршия в историческата съдба на българите се илюстрира от такива изявени духовни водачи като самия св. Йоаким І, неговите наследници Игнатий, св. Йоаким ІІІ, Симеон, великият св. Евтимий... В някои случаи търновските патриарси оспорват църковната политика на Константинопол. По време на някои от византийските опити за уния с Рим, свързани с безпринципни отстъпки, търновският патриарх е наричан “стълб на православието”. Търновската патриаршия в продължение на два века е най-високопоставената в рангово отношение църква в православния славянски свят. Нейните архиереи прокарват влиянието си в Русия, Сърбия, Влахия, Молдова и Литва, което е в интерес на духовното издигане на техните народи. Началото на това влияние, не бива да се забравя, е поставено именно от св. патриарх Йоаким І. Патриарх Йоаким светителства начело на Българската църква до смъртта си - 18 януари 1246 г. Дори и малкото сведения, съхранени за него, са свидетелство за достойнствата му на архиерей, както и за силното му влияние по отношение на самия цар Иван Асен ІІ. Изрично се споменава, че патриархът е спасил мнозина от “царския гняв”, включително от сигурна смърт... В този смисъл поне отчасти предствата за “добрия цар” Иван Асен ІІ се гради и върху участието на патриарх Йоаким І в решаването на възникнали държавни и обществени проблеми и кризи. След смъртта на Иван Асен ІІ патриарх Йоаким е един от регентите на малолетия цар Коломан І Асен (1241-1246), което още веднъж свидетелства за неговите заслуги не само към църквата, но и към държавата. С помощта на проф. Анисава Милтенова и Евгени Коев, учител по история в Професионалната гимнaзия пo тypизъм “Д-p Вacил Бepoн" във В. Търново, ще се спрем на личността на бележития духовен водач, на книжовните и археологически паметници, свързани с него и духовната мисия на Търновската патриаршия.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1384696
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов - историк
проф. д-р Анисава Милтенова
Евгени Коев
На 18 януари се навършват 770 години от успението на св. патриарх Йоаким I Търновски, който олицетворява възобновяването на Българската православна патриаршия през 1235 г. - събитие, което беше отбелязано през отминалата 2015 г. Благодарение на този български архиерей и на цар Иван Асен II (1218-1241) нашата църква получава висока легитимност в православния свят Св. Патриарх Йоаким І (1234 – 1246) е един от големите духовни водачи на България и православния свят, но и едно от тънещите незаслужено в забрава имена в нашата история. До петдесетте години на ХХ в. св. Йоаким І е познат съвсем фрагментарно. Академик Иван Снегаров публикува едно по чудо запазеното кратко житие на патриарха, с което знанията за неговата дейност се разширяват. Единственият запазен ръкопис на житието е от Македония – свидетелство, че култът към бележития патриарх е бил разпространен в цялата българска земя. В последно време личността и делата на Йоаким І са обект на проучванията на известния етнолог, фолклорист и писател Анчо Калоянов. Високата оценка за св. патриарх Йоаким І не е пресилена. С неговото име можем да свържем знакови постижения на българската държава, църква и култура: възобновяването на легитимната Българска православна патриаршия, създаването на скалните манастири по р. Русенски Лом, утвърждаването на българското духовно влияние на Света гора (Атон) и в диоцеза на Охридската архиепископия - другата българска православна църква през Средновековието. Не на последно място, усилването на българското културно и политическо “излъчване” спрямо в православна Европа (Сърбия, руските княжества). Още на младини бъдещият архиерей приема монашески сан и известно време се подвизава на Света гора (Атон). Вероятно не без връзка с възцаряването на Иван Асен ІІ (1218-1241) Йоаким се завръща в България с трима свои ученици – Диомид, Атанасий и Теодосий. Край крепостта Красен (дн. едноименно село в Русенска обл.), недалече от средновековния град Червен, тримата монаси издълбават скални килии и малката църква “Преображение Господне”. Цар Иван Асен ІІ посещава духовния отец и “.. го дарява с много злато...” за изграждането на обител, посветена на Архангел Михаил. Независимо от лаконичността на житийния разказ, съществуват основания да се мисли, че монахът Йоаким още тогава духовен наставник и доверен съветник на младия цар. През 1232 г. престарелият архиепископ (от българска гледна точка “патриарх”) Василий – верният съмишленик на царете Петър, Асен и Калоян, се оттегля. Този акт съвпада с преориентацията на Иван Асен ІІ за отхвърляне на унията с Рим, сключена през 1204 г., и за легитимарането на изконно православния статут на Българска църква. В столицата Търново е свикан архиерейски събор, който избира за църковен глава именно авторитетния монах Йоаким. През 1234 г. цар Иван Асен II изпраща Йоаким при константинополския патриарх "в изгнание" Герман, който пребивава в Никея поради латинската власт в Константинопол/Цариград. През 1235 г. в град Лампсак на Мраморно море се провежда църковен събор, в който участват представители на древните източни патриашии (Александрия, Антиохия и Йерусалим), на който е признато възстановеното достойнство на Българската патриаршия. Като прибавим признанието от Рим още през 1204 г., фактически Търновската патриаршия е приета за “сестра” от всички църкви от древната “пентархия” – уникален случай в средновековна Европа и в християнския свят и до днес! Ролята на Търновската патриаршия в историческата съдба на българите се илюстрира от такива изявени духовни водачи като самия св. Йоаким І, неговите наследници Игнатий, св. Йоаким ІІІ, Симеон, великият св. Евтимий... В някои случаи търновските патриарси оспорват църковната политика на Константинопол. По време на някои от византийските опити за уния с Рим, свързани с безпринципни отстъпки, търновският патриарх е наричан “стълб на православието”. Търновската патриаршия в продължение на два века е най-високопоставената в рангово отношение църква в православния славянски свят. Нейните архиереи прокарват влиянието си в Русия, Сърбия, Влахия, Молдова и Литва, което е в интерес на духовното издигане на техните народи. Началото на това влияние, не бива да се забравя, е поставено именно от св. патриарх Йоаким І. Патриарх Йоаким светителства начело на Българската църква до смъртта си - 18 януари 1246 г. Дори и малкото сведения, съхранени за него, са свидетелство за достойнствата му на архиерей, както и за силното му влияние по отношение на самия цар Иван Асен ІІ. Изрично се споменава, че патриархът е спасил мнозина от “царския гняв”, включително от сигурна смърт... В този смисъл поне отчасти предствата за “добрия цар” Иван Асен ІІ се гради и върху участието на патриарх Йоаким І в решаването на възникнали държавни и обществени проблеми и кризи. След смъртта на Иван Асен ІІ патриарх Йоаким е един от регентите на малолетия цар Коломан І Асен (1241-1246), което още веднъж свидетелства за неговите заслуги не само към църквата, но и към държавата. С помощта на проф. Анисава Милтенова и Евгени Коев, учител по история в Професионалната гимнaзия пo тypизъм “Д-p Вacил Бepoн" във В. Търново, ще се спрем на личността на бележития духовен водач, на книжовните и археологически паметници, свързани с него и духовната мисия на Търновската патриаршия.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1384696
