Час по България – 10.01.2014 – "Измама" - един роман на Мартин Ралчевски за изкуплението и човечността

02.01.2016 • 360p
218 views
10.01.2014г. Участват: проф. д-р Пламен Павлов - историк Калин Терзийски - писател Зрителите на Национална телевизия СКАТ познават младия писател Мартин Ралчевски. През лятото на 2012 г. представихме неговия роман "30 паунда" , в който талантът на разказвача е съчетан с ерудицията на православния богослов, какъвто е авторът по образование, и носталгията на българина в чужбина по Родината. Този път в "Час по България" ще говорим за новия роман на Мартин Ралчевски "Измама" (2013 г.), а наш гост ще бъде известният писател Калин Терзийски, автор на предговора към книгата. "Много трудно ми е да пиша за книги, особено за такива, които ме интригуват и ми харесват - споделя Калин Терзийски, по-лесно бих се отдал на критика и отричане – но съзнавам, че това е чест феномен, особено в наши дни, особено в България. Лесно е да отричаме и да мразим, но трудно е да харесваме и хвалим. Особено когато става въпрос за произведение на изкуството. Романът „Измама“ е едно от тия произведения на изкуството, които ме хвърлят именно в тия води. И ми се налага да заменя обичайната си настройка на негодуващ и отричащ с по-благородната настройка на харесващ и благославящ. Да, казах – благославящ. Защото аз искам да благословя този роман. Развит върху истински случай – един от многото потресаващи и тъжни до дъното на самото понятие Тъга случаи, които прелитат покрай нас, блъскат се в нас и ни нараняват, при това – винаги смъртоносно – без да забележим. Всеки ден по един или два такива случая ни убиват без да забележим въобще своята смърт и да пролеем сълза за нея. Защото – както е казал Джон Дън – не питай за кого бие камбаната – тя бие за теб! Когато в този великолепен роман умира един млад и пълен с любов човек – умираме отново и още веднъж Аз, Ти и Той. Един млад мъж иска да спаси своето дете. Като му подари живота си. Като черно и отровно цвете. Тъжна история. Но аз знам едно друго нещо, което може би не знаят читателите на романа. В който ще видят и философия, и упование и мрачен реализъм. Но те може би няма да знаят, че винаги в дъното му стои една непоколебима надежда. Надежда – с главна буква. Както ние пишем и Бог. И ще ви кажа защо аз я виждам непрекъснато там. Защото Мартин, тоя чудесен разказвач на тъжни истории – е християнин. А който има вяра в Бог, той е сеяч на Надежда. Слава Богу."