„Един народ сме“ – филм за българите в Егейска Македония
„Един народ сме“ – филм за българите в Егейска Македония
Костадин Костадинов
Снимах този филм през месец август 2005 г. в цяла Егейска Македония, за да покажа забравеното 500 хилядно българско малцинство, живеещо в сегашна Гърция.
Българите, живеещи в днешна Гърция, са забравени от българската държава след 1944 г. След 60 годишна асимилация филмът показва, че тези хора още съществуват. Показва, че въпреки насилието, униженията и страха все още помнят родните си корени. „Един народ сме“ е опит да припомня на българите в днешна България, че тези хора съществуват, че все още помнят Родината. Материалът, заснет за 5 дни, е доста голям и част от него не намери място в 40 минутния филм. Някои от срещите с българите също не са показани поради техни молби и поради опасения за тяхната сигурност. Историите на тези хора бяха покъртителни! И въпреки всичко преживяно българщината в по-старите все още гори. Във филма пред камера застават само най-възрастните, тези които нямат какво да губят. По-младите се страхуват, ако не за живота си – то за бъдещето си. Хората там трудно говорят на български пред чужди. Когато са сред свои – говорят свободно, но появи ли се грък или чужд човек обръщат на гръцки. Българският, който говорят, е чист от чуждици и примеси, които ние от „горна“ България така лесно приемаме и използваме. На повечето българи, незапознати със съществуването на тези хора и техните проблеми, им се струва, че не е възможно в държава-член на ЕС от 25 години, една група хора да бъде унижавана и потискана така. Само реакцията на възрастните българи при вида на българска книга може да убеди и разплаче и най-предубедените. Хората вземаха книгата, поглеждаха я и я пъхаха под дрехите или в пазвата си. Това се случваше през 2005 г., но и днес, 10 години по-късно, ситуацията не е по-различна! Къде са тези самоотвержени и безкористни правозащитни организации, които действат в България сега? Къде са защитниците на човешки права? Къде са европейските институции? За съда в Страсбург е излишно да се говори. Защото Гърция плаща глобите, наложени и от съда и след това подалите съдебен иск умират при неизяснени обстоятелства. Никой от българската държава не се интересува от тези българи. В Гърция има две организации на българите. Една пробългарска и една македонееща се. На македонеещата се от македонската държава се пращат пари, материали и др. На тази, която отстоява българщината, никой не помага! Консулът на България в Солун през 2005 г. дори отказваше да приеме тези хора и да ги изслуша. Отказвал всякаква помощ с думите „Очакваме ратификация на договора за членство в ЕС и не можем да си позволим да разсърдим Гърция „. Този „човек“ и „българин“ по това време беше втори мандат консул на България в Солун! Филмът „Един народ сме“ постави само началото на едно по-широко разгласяване на проблема.
Костадин Костадинов
Снимах този филм през месец август 2005 г. в цяла Егейска Македония, за да покажа забравеното 500 хилядно българско малцинство, живеещо в сегашна Гърция.
Българите, живеещи в днешна Гърция, са забравени от българската държава след 1944 г. След 60 годишна асимилация филмът показва, че тези хора още съществуват. Показва, че въпреки насилието, униженията и страха все още помнят родните си корени. „Един народ сме“ е опит да припомня на българите в днешна България, че тези хора съществуват, че все още помнят Родината. Материалът, заснет за 5 дни, е доста голям и част от него не намери място в 40 минутния филм. Някои от срещите с българите също не са показани поради техни молби и поради опасения за тяхната сигурност. Историите на тези хора бяха покъртителни! И въпреки всичко преживяно българщината в по-старите все още гори. Във филма пред камера застават само най-възрастните, тези които нямат какво да губят. По-младите се страхуват, ако не за живота си – то за бъдещето си. Хората там трудно говорят на български пред чужди. Когато са сред свои – говорят свободно, но появи ли се грък или чужд човек обръщат на гръцки. Българският, който говорят, е чист от чуждици и примеси, които ние от „горна“ България така лесно приемаме и използваме. На повечето българи, незапознати със съществуването на тези хора и техните проблеми, им се струва, че не е възможно в държава-член на ЕС от 25 години, една група хора да бъде унижавана и потискана така. Само реакцията на възрастните българи при вида на българска книга може да убеди и разплаче и най-предубедените. Хората вземаха книгата, поглеждаха я и я пъхаха под дрехите или в пазвата си. Това се случваше през 2005 г., но и днес, 10 години по-късно, ситуацията не е по-различна! Къде са тези самоотвержени и безкористни правозащитни организации, които действат в България сега? Къде са защитниците на човешки права? Къде са европейските институции? За съда в Страсбург е излишно да се говори. Защото Гърция плаща глобите, наложени и от съда и след това подалите съдебен иск умират при неизяснени обстоятелства. Никой от българската държава не се интересува от тези българи. В Гърция има две организации на българите. Една пробългарска и една македонееща се. На македонеещата се от македонската държава се пращат пари, материали и др. На тази, която отстоява българщината, никой не помага! Консулът на България в Солун през 2005 г. дори отказваше да приеме тези хора и да ги изслуша. Отказвал всякаква помощ с думите „Очакваме ратификация на договора за членство в ЕС и не можем да си позволим да разсърдим Гърция „. Този „човек“ и „българин“ по това време беше втори мандат консул на България в Солун! Филмът „Един народ сме“ постави само началото на едно по-широко разгласяване на проблема.
🏷️
