Химнът на Странджа / Ясен месец веч изгрява (Сава Попсавов)

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал е Юда самодива,
или луда гидия ?
Не е Юда самодива,
най е чета от юнаци,
плашила за читаци.

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло
тозчас тръгва и отива
на врага чета предава.

Денят мина мирно, техо,
дойде нощта ужасна,
аскер селото загради
и четата заварди.

Съмна вече над селото
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Юнаци са сал петима,
един срещу стотина.

Бомби трещат, куршум пищи-
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен,
от геройската борба.

Нема вече плахи роби,
има горди юнаци...
Гръм куршуми, гръм отново !
Скъпа кръв порой тече,
падна Пандю, Равашола,
мрат в борбата синове.

О, Сърмашик, село славно,
от юнашката борба,
о, Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода.