Ден денувам / Мѣра споредъ мѣра – Пейо Яворовъ

День денувамъ – кѫтища потайни,
Нощь нощувамъ – пѫтища незнайни;
Нѣмамъ тато, нито мама –
Тато да ругае,
Мама да ридае…
Леле моя
Ти Пиринъ планино, –
Море черно
Цариградско вино!

Съ врагъ врагувамъ – мѣра споредъ мѣра,
Съ благъ благувамъ – вѣра зарадъ вѣра;
Нѣмамъ братецъ, ни сестрица –
Братецъ да ме хвали,
А сестра да жали…
Леле моя
Сабя халосия,–
Море люта
Одринска ракия!

Богъ богува – нека си богува,
Царь царува – вѣка ли царува?
Нѣмамъ либе първа обичь –
Мене да очаква,
Мене да оплаква…

Леле моя
Пушка огнебойка,
Море тънка
Солунска дѣвойка!