Изграждане на железопътната линия Княз Александрово – Видин. Строителството на моста при Княз Александрово /Димово/
28.10.2024
Кратката история за изграждането на този участък и свързването на Видин със столицата бе публикувана с предишната снимка. Няколко човека се обадиха да питат действително ли в Народното събрание видинските депутати са се били с колегите си при спор къде да мине трасето на линията. Да, това е документиран факт в нашата парламентарна история. Случката се разиграва в мандата на Осмото обикновено народно събрание. Тогава за депутати от Видин са избрани Георги Добринович, Найчо Цанов и Николаки Ангелов от с. Керимбег /сега Покрайна/. Главно действащо лице е Добринович – поборник, опълченец, доброволец в Сръбско-българската война, адвокат и околийски управител на Видин. Ето неговия неподправен разказ за случилото се в парламента:
„Още в първата сесия министърът на железниците Михаил Маджаров, ломски избраник, внесе законопроект да се отбие железопътната линия от Брусарци за Лом. Не клон, а централна - от Брусарци нататък да няма железопътна линия за Видин, а от Лом, покрай Дунава, да се даде клон на Видин. Така Маджаров беше обещал на ломчани. Такъв клон беше негоден във всяко отношение, но колкото и да убеждавах Маджаров да оттегли проекта си, той остана на своето и дебнеше удобен случай да го прокара. Аз пък пазех. Всеки път оставах до края на заседанието. Найчо малко се интересуваше, но Н. Ангелов беше с мен. Към края на сесията една нощ, пред самото й закриване, когато бяха останали малко представители в заседателната зала (другите си бяха отишли), Маджаров поиска да се разгледа проекта му по спешност, което значеше - на първо, второ и трето четене. Говорихме мнозина по него, повечето бяха в полза на проекта и когато вече щеше да се приеме видях, че друго спасение няма освен скандал с бой. Турих Н. Ангелов да ме пази отзад, за да не ме ударят в главата, и се хвърлих в бой с противниците. Скъсаха ми редингота, хвърлих се върху председателстващия Христо Иванов от Русе, блъснах го и той падна от стола. Там дойде една група, от която изядох няколко юмрука. Председателстващият стана - аз пак го блъснах, той избяга и заседанието се закри, защото нямаше кой да го председателства. Всички присъстващи народни представители бяха на крака в скандала и боя и така си тръгнахме. На сутринта сесията се закри. Така проектът пропадна, а в следващата Маджаров повече не повдигна въпрос за него. Така се спаси железопътната линия от Брусарци за Видин като централна от Мездра и да минава през толкова населени места до Видин. Иначе, по пропадналия проект, тия населени места трябваше да останат без железопътна линия. Благодарение на скандала и боя сега има линия, особено важна за Видин.”
Накрая трябва да отбележим, че Добринович всъщност е ломчанин - роден е в с. Дългошевци, Ломска околия и е учил в гр. Лом. Но при спора защитава Видин, защото в този град е избран и счита, че негов дълг е с всички средства да се бори за интересите на своите избиратели. Има над какво да се замислят днешните ни избраници.
На снимката: строителството на моста при Княз Александрово /Димово/
„Още в първата сесия министърът на железниците Михаил Маджаров, ломски избраник, внесе законопроект да се отбие железопътната линия от Брусарци за Лом. Не клон, а централна - от Брусарци нататък да няма железопътна линия за Видин, а от Лом, покрай Дунава, да се даде клон на Видин. Така Маджаров беше обещал на ломчани. Такъв клон беше негоден във всяко отношение, но колкото и да убеждавах Маджаров да оттегли проекта си, той остана на своето и дебнеше удобен случай да го прокара. Аз пък пазех. Всеки път оставах до края на заседанието. Найчо малко се интересуваше, но Н. Ангелов беше с мен. Към края на сесията една нощ, пред самото й закриване, когато бяха останали малко представители в заседателната зала (другите си бяха отишли), Маджаров поиска да се разгледа проекта му по спешност, което значеше - на първо, второ и трето четене. Говорихме мнозина по него, повечето бяха в полза на проекта и когато вече щеше да се приеме видях, че друго спасение няма освен скандал с бой. Турих Н. Ангелов да ме пази отзад, за да не ме ударят в главата, и се хвърлих в бой с противниците. Скъсаха ми редингота, хвърлих се върху председателстващия Христо Иванов от Русе, блъснах го и той падна от стола. Там дойде една група, от която изядох няколко юмрука. Председателстващият стана - аз пак го блъснах, той избяга и заседанието се закри, защото нямаше кой да го председателства. Всички присъстващи народни представители бяха на крака в скандала и боя и така си тръгнахме. На сутринта сесията се закри. Така проектът пропадна, а в следващата Маджаров повече не повдигна въпрос за него. Така се спаси железопътната линия от Брусарци за Видин като централна от Мездра и да минава през толкова населени места до Видин. Иначе, по пропадналия проект, тия населени места трябваше да останат без железопътна линия. Благодарение на скандала и боя сега има линия, особено важна за Видин.”
Накрая трябва да отбележим, че Добринович всъщност е ломчанин - роден е в с. Дългошевци, Ломска околия и е учил в гр. Лом. Но при спора защитава Видин, защото в този град е избран и счита, че негов дълг е с всички средства да се бори за интересите на своите избиратели. Има над какво да се замислят днешните ни избраници.
На снимката: строителството на моста при Княз Александрово /Димово/