Тухла със старобългарски надпис - X в. - Велики Преслав, м. Селище, т.нар. Манастир на Мостич (2007 г.)
01.11.2024
Тухла със старобългарски надпис
Велики Преслав, м. Селище, т.нар. Манастир на Мостич (2007 г.)
Х в.
НАИМ-БАН
Дълж. 33,5 см; шир. 18,5 см; деб. 4,8 см
Снимка К. Попконстантинов
Правоъгълна тухла, върху която е врязан триредов надпис на кирилица:
СЕ ЕСТЬ СVNКЕЛ / МАТЕР Н СРДОБОЛѪ / ПОГРЕБЛЪ
„Синкелът ** погреба майка си и сродници“
През 1952 г. в източния край на м. Селище, С. Станчев (Ваклинов) и В. Иванова-Мавродинова откриват надгробен надпис на ичиргу-боила Мостич в църква, която става известна в научната литература като костница, част от манастир на ичиргу-боила Мостич (втората половина на Х в). Тленните останки на Мостич са били препогребани във вторичен гроб, поместен в малък параклис до северната стена на църквата и отбелязан с изключителен по своето съдържание надпис върху плоча. Следващите археологически кампании в проучването на този обект през 1982–1987 г. и от 2005 г. добавят още аргументи в полза на манастирската му идентификация.
През 2007 г. е открита гробна камера до северната стена на портика на църквата. В западното отделение са препогребани мъж и жена на въз раст 25–30 г. и костни останки на 5 деца, а в източното – вторично погребани костни останки на жена на възраст около 25 г. До северната стена на това отделение е открита вертикално поставена тухла с врязан върху нея кирилски надпис, указващ, че синкелът е погребал там майка си и своите родственици.
Откритият епиграфски и сфрагистичен материал (оловен печат на цар Симеон и осем печата на Георги Синкел) разказва историята на един аристократичен род, чийто представител – синкел Георги, личен секретар на българския патриарх, преустройва своето наследствено имение във Велики Преслав като фамилен манастир през Х в. Тази света обител приютява препогребаните тленни останки на майка му и неговите роднини.
Велики Преслав, м. Селище, т.нар. Манастир на Мостич (2007 г.)
Х в.
НАИМ-БАН
Дълж. 33,5 см; шир. 18,5 см; деб. 4,8 см
Снимка К. Попконстантинов
Правоъгълна тухла, върху която е врязан триредов надпис на кирилица:
СЕ ЕСТЬ СVNКЕЛ / МАТЕР Н СРДОБОЛѪ / ПОГРЕБЛЪ
„Синкелът ** погреба майка си и сродници“
През 1952 г. в източния край на м. Селище, С. Станчев (Ваклинов) и В. Иванова-Мавродинова откриват надгробен надпис на ичиргу-боила Мостич в църква, която става известна в научната литература като костница, част от манастир на ичиргу-боила Мостич (втората половина на Х в). Тленните останки на Мостич са били препогребани във вторичен гроб, поместен в малък параклис до северната стена на църквата и отбелязан с изключителен по своето съдържание надпис върху плоча. Следващите археологически кампании в проучването на този обект през 1982–1987 г. и от 2005 г. добавят още аргументи в полза на манастирската му идентификация.
През 2007 г. е открита гробна камера до северната стена на портика на църквата. В западното отделение са препогребани мъж и жена на въз раст 25–30 г. и костни останки на 5 деца, а в източното – вторично погребани костни останки на жена на възраст около 25 г. До северната стена на това отделение е открита вертикално поставена тухла с врязан върху нея кирилски надпис, указващ, че синкелът е погребал там майка си и своите родственици.
Откритият епиграфски и сфрагистичен материал (оловен печат на цар Симеон и осем печата на Георги Синкел) разказва историята на един аристократичен род, чийто представител – синкел Георги, личен секретар на българския патриарх, преустройва своето наследствено имение във Велики Преслав като фамилен манастир през Х в. Тази света обител приютява препогребаните тленни останки на майка му и неговите роднини.