Полковникъ Стефанъ Илиевъ

„Поменъ за полковникъ Стефанъ Илиевъ“

Сссст, не шумете!
Храбрецътъ спи своя вѣченъ сънь…
Не го будете!…
*
Въ победни устремъ на народътъ
За свобода и обединение на робътъ — братъ
Полковникътъ–храбрецъ,
Окрилянъ отъ духътъ на царь Кубратъ,
Летя катъ вихъръ отъ връхъ на връхъ
Срещу врагътъ–подлецъ.
Но зла сѫдба: на Пелистеръ дивни,
Отъ вражи бѣгъ увлеченъ, той пръвъ
Лети напредъ въвъ вихрени огънь,
А куршумъ пробилъ е грѫдь
И чело обагрилъ е съсъ кръвь.
Въ победни часъ, кога самичекъ Богъ
Глава му увенча съсъ лаврови венецъ,
Изплетенъ отъ листа съ пламтящи имена,
Герою се скѫса, уви, жизнени конецъ!
Нощьта целуна го въ уста,
Когато „майко“ рече и заспа…
*
Сссст, не шумете!
Храбрецътъ спи своя вѣченъ сънь…
Не го будете!…

26.III.1932 г., с. Кладорубъ
Найденъ Стефановъ