Добруджански край
Любомир Бобевски
О, добруджански край,
Ти нашъ си земенъ рай,
Въ тебъ златно жито зрѣй,
Въ тебъ вакло стадо блѣй!
Орлитѣ отъ възбогъ,
Просторътъ ти широкъ
И слънчо — мощни Фебъ,
Ни спомватъ все за тебъ!
Подъ чужди ти си кракъ,
Дойде деньтъ въ кой пакъ
Да бѫдешъ кѫтъ нашъ ти,
Тъй както и прѣди!
Съ орѫжье, свѣтлина
Ний твойта бѫднина
Ковеме всѣки часъ, —
Храни надежда въ насъ!