Добруджански край

О, добруджански край, Ти нашъ си земенъ рай, Въ тебъ златно жито зрѣй, Въ тебъ вакло стадо блѣй! Орлитѣ отъ възбогъ, Просторътъ ти широкъ И слънчо — мощни Фебъ, Ни спомватъ все за тебъ! Подъ чужди ти си кракъ, Дойде деньтъ въ кой пакъ Да бѫдешъ кѫтъ нашъ ти, Тъй както и прѣди! Съ орѫжье, свѣтлина Ний твойта бѫднина Ковеме всѣки часъ, — Храни надежда въ насъ!