Час по България – 02.05.2014 – Св. княз Борис-Михаил Покръстителя 1150 години от християнизацията на България

02.01.2016 • 360p
231 views
02.05.2014г. Участват: проф. д-р Пламен Павлов - историк акад. Васил Гюзелев - историк Втори май е Денят на един от най-великите български и европейски владетели - кан / княз Борис-Михаил (852-889, починал на 2 май 907 г.), човекът, който с пълно основание е олицетворение на цивилизационния избор на България - православното християнство. През настоящата 2014 г. се навършват 1150 години от времето, когато се "... покръсти владетелят Михаил с дадения му от Бога народ...", както четем в един паметник от онази далечна епоха. Борис, синът на хан Пресиан І (836-852), бил роден през тридесетте години на ІХ в. най-вероятно в столицата Плиска. Възможно е като престолонаследник да е управлявал част от днешна Македония – твърди се, че при смъртта на баща му Борис "приел царството на [река] Брегалница". Официалната титла на Борис-Михаил е била "кана сюбиги" ("от Бога владетел"), в гръкоезичните си печати той е "от Бога архонт", в старобългарските ръкописи - "княз" (или "велик княз"). В църковната традиция бележитият държавник остава с титлата "свети цар", както го нарича още охридския архиепископ Теофилакт Български (краят на ХІ-началото на ХІІ в.). Като владетел на мощната през ІХ в. българска държава Борис води активна външна политика. Като желаел да покръсти своя народ, Борис отначало потърсил контакти с Германия и със Западната църква, но в крайна сметка приел кръщението от Византия (864 г.). За негов официален кръстник бил смятан император Михаил ІІІ, а в страната дошло многобройно византийско духовенство. През 865 г. владетелят, подкрепян от водещите сили в столицата, потушил избухналият в провинцията антихристиянски метеж. Верен на идеята, че България е третата "велика сила" в тогавашна Европа, Борис се стремял към създаването на самостоятелна българска църква. Контактите му с патриарх Фотий, израз на които е и прочутото Фотиево послание до българския княз, не дали резултат. Тогава Борис изненадващо установил преки връзки с Рим. "Отговорите на папа Николай І по допитванията на българите", както и действията на римската мисия в България (866-870 г.), не решили основния въпрос -за статута на българската църква. С ловка дипломация Борис-Михаил постигнал учредяването на автономна архиепископия на заключителното заседание на Осмия Вселенски събор (4 март 870 г.), а пръв български духовен глава станал св. Йосиф (Стефан). Архиепископията имала собствен диоцез, макар че йерархично била подчинена на Цариградската патриаршия. През 886 г. далновидният държавник взел под своя закрила побягналите от Великоморавия св.св. Климент, Наум и Ангелария– така делото на св.св. Кирил и Методий не само било спасено, но се превърнало в основа на старобългарската християнска цивилизация. В духа на новата вяра, страдащ и от болест, св. Борис-Михаил се оттеглил в манастир (889 г.). Действията на неговият първороден син Владимир-Расате (889-893) били схващани като заплаха за Христовата вяра - оставащият в "старото време" Владимир се опирал на консервативните среди, които имали резерви към политиката на княза-покръстител. Борис напуснал манастира, свалил и ослепил Владимир. Короната била дадена на Симеон, а столицата - преместена от Плиска във Велики Преслав. Това окончателно скъсване с езическото минало станало по решение на "народен събор" във Велики Преслав (893 г.). Приема се, че на този събор е било решено в администрацията и църквата да бъде официално въведен старобългарският език.Старият княз се завърнал в манастира, където останал до смъртта си (2 май 907 г.). Скоро след това св. Борис-Михаил е канонизиран от църквата. Паметта на св. цар Борис-Михаил Покръстител се отбелязва на 2 май.