Час по България – 21.12.2012 – "Последното време" в старобългарската култура

02.01.2016 • 360p
245 views
21.12.2012г. Участват: проф. д-р Пламен Павлов - историк проф. д-р Анисава Милтенова С помощта на проф. Анисава Милтенова ще се спрем на популярната през Средновековието, вкл. и в България, тема за "Последно време", която срещаме в различни пророчества, особено в т.нар. апокрифна литература. Както ще се убедят нашите зрители, различни по сила и степен на въздействие психози от рода на онази на идващият "край на света", присъстват нееднократно в историята на човечеството. Те съвсем не са "монопол" на актуалната дата 21 декември 2012 г., нито на прословутия и произволно тълкуван "Календар на маите"... "Краят на света" е очакван и през годините 992, 1000, 1492 и др. Нека припомним, че подобна истерия имаше и в навечерието на 2000-та година... Ще припомним накратко за митични или реални личности - от древните пророци, вкл. Исая, Даниил и др., чак до Григорий Распутин, преподобната Матрьона (канонизирана от Московската патриаршия), Едгар Кейси и българският феномен Ванга. Трябва да се отбележи, че в старобългарските апокрифи заедно с апокалиптичните пророчества "се промъкват" и реални исторически факти. Във времето на византийското владичество през ХІ-ХІІ в. в апокрифите ярко присъства споменът за свободното Българско царство, в което "ври и кипи" от благополучие, данъците са ниски, цари справедливост и т.н. Тази идеализация на своята българска власт и държавност е свързана най-вече със св.цар Петър (927-969). Българите продължават да помнят и славят своите велики владетели "Испор цар" (Аспарух), "Изот" (най-вероятно Крум), Симеон, Самуил, Петър Делян... Най-ярка обаче е фигурата на св.цар /княз/ Борис-Михаил (852-889, 907), издигнат до степента на универсален културно-историческия герой "Михаил Каган". Както е известно, през ранното Средновековие България е една от трите "Велики сили" на тогавашна Европа, което намира израз и в апокрифите: "На света има три царства - Гръцкото (Византия), Алеманското (Германската "Свещена Римска империя") и Българското. В Гръцкото царство е Бог-Отец, в Алеманското - Бог-син, в Българското - Светия Дух..."