Капитанъ – З. Атанасова

Капитан, капитана болен лежи,
постеля, постеля му росна трева.
Завивка, завивка му сино небе,
въз главе, въз главе му тенка пушка.
На дружин, на дружина говореше:
- Ой бе ваз, oй бе вази мой другари,
писмо си, писмо си ви напишете,
на мойто, на моето прво любе,
че сам аз, че сам ази тук загинал.