Дяконъ Василъ Левски / Обѣсването на Василъ Левски

Христо Ботевъ

О, Майко моя, родино свѣта! Защо тѫй горко, тѫй скрѫбно плачешъ? Гарване и ти, птицо проклѣта. Надъ чий тамъ гробъ тѫй грозно грачешъ? О, зная, зная, ти плачешъ, майко, За туй, че ти си черна робиня; За туй, че твоятъ свѣщенъ гласъ майко, Е гласъ·безъ помощь, гласъ вовъ пустиня! Плачи! Тамъ близо до градъ София Вида азъ стѫрчи черно бѣсило. И твоятъ единъ синъ Бѫлгарио, Виси на него.... Сѫсъ страшна сила Зимата пѣе свойта зла пѣсень. Вихрове гонатъ трѫни въ полето И студъ, и мразъ — плачъ безпадеженъ! Навѣватъ на тебъ, тебъ на сѫрдцето! Гарванътъ грачи грозно, зловѣщо, Псета и вѫлци виятъ въ мѫглата; Старци са Богу молатъ горѣщо, Жените плачатъ, пищатъ дѣцата! Умрѣ той вече! Юнашка сила Твойте тиране скриха въ земята! О майко моя, родино мила, Плачи за него, кѫлни сѫдбата!