Нашъ Капитанъ Бърдаровъ
ротенъ командиръ бѣше,
на първа картечна рота
деветнайстий пехотенъ полкъ.
Война се вечъ започна,
съ' Румъни, Русняци
ротата си той поведе
по равна Добруджа,
По равнитѣ полета,
къмъ Тутраканъ и Дайдъръ,
Румъни той тамъ си срещна,
и боя започна.
Летятъ безъ брой шрапнели,
Фугаси и куршуми,
негова гласъ тихо шуми:
„Напредъ, момци, напредъ“
„Съ картечници стреляйте,
и бомби хвърляйте.
На румънскитѣ окопи,
и'ями дълбоки.“
Рота напредъ летѣше,
предъ рота вървѣше,
къмъ кървавата могила,
по цѣла Добруджа.
Съ полка заминава
тамъ на южния фронтъ,
край Охридското езеро,
на Мокра планина.
Ужасенъ бой се започна
съ Французи и Сърби,
предъ първа картечна рота,
деветнайстий пехотень полкъ.
Той бѣше горе на върха,
съ пистолетъ въ ръка,
на Французить стреляше,
трупове сваляше.
Нещастенъ день за него,
двадесетий октомврий,
французки куршумь го проби.
“Убитъ съмъ, момци, убитъ.
„Немога вечъ да стана,
при вази да дойда,
да дойде поручикъ Калчевъ
ротата да му предамъ.“
„Въ Струга ме отведете,
тамъ ме погребете,
и надписъ надъ менъ турете
кой мине да чere“:
„Че тукъ почива капитанъ
Христо Бърдаровъ,
отъ първа картечна рота,
деветнайстий пехотенъ полк.
Като дойдатъ мойте мили,
тамъ да ме намѣратъ
съ сълзи да ме облѣятъ,
съ менъ да се гордѣятъ“
„Че юнакъ сѫ синь родили,
въ боя убили,
за слава и свобода,
жертва той стана“