Ферман за учредяването на Българската екзархия

Властите на Османската империя, от името на султан Абдул Азис

1870
ОБРАЗЪ НА ВЫСОКЫЯ ЦАРСКЫЙ ФЕРМАНЪ. Моята Царска воля е, щото, сичкытѣ жители по Дьржавѫтѫ ми и вѣрни Мои подданници, да могѫтъ да помагат, до колкото имъ са пада на часть-тѫ, на ежедневнытѣ ми Царскы старанiя, които полагамъ за достiжението до по высокѫ степень на образованiето и за благоденствiе-то на Дьржавѫ-тѫ, и това, като тѣ сѫ и въ вѣрѫ-тѫ си и въ вѣроисповѣданието си и въ сѣко друго отношеніе вынѫгы усигурени и спокойни, и като поминуватъ помежду си съ любовь и съгласіе и съ начинъ който прилича на человѣчество-то и съотечественность-тѫ. Распрата и разискваниiта, които противъ туй Ми добро желанiе са породихѫ отъ нѣколко време отъ степень-тѫ на духовнѫ-тѫ покорност помежду православны-тѣ Българы и Гьрскѫ-тѫ Патрiаршiя, т. е. поради границитѣ на свързванiето на Българскытѣ Митрополиты, Епископы, Свещенници и Цьрквы съ Патрiаршiѭ-тѫ, като станѫхѫ причинѫ на оскърбленiето Ми, за доброто имъ рѣшенiе и за слѣдствiе на разыскванiя-та и размышленiята, които ставатъ за това, налагат са слѣдующы-тѣ членове за послѣдень тѣхенъ конецъ и рѣшенiе: Членъ 1-й. Ще са състави едно отдѣлно духовно правленiе (Округъ) подъ оффицiално наименованiе (титулъ) БЪЛГАРСКА ЕКСАРХIЯ, която ще обема съ долуизложнытѣ Митрополiи и Епископiи, еще и другы нѣкои мѣста; И на туй отдѣленiе управленiето на духовнытѣ и религiозны работи ще е повѣрено съвьршенно на Ексархiѭ-тѫ. Членъ 2-й. Онзи от Митрополиты-тѣ на реченныя Округъ, който по чинъ е най голѣмъ, ще носи титула Ексархъ, и Нему ще принадлѣжи каноническо-то предсѣдателство на Българския Синодъ, който постоянно ще го придружава. Членъ 3-й. Вѫтрѣшното духовно управленiе на тъзи Ексархiѭ ще са опрѣдели съ единъ особитъ уставъ, който сѣкакъ да е съгласенъ с утвърденытѣ каноны и религiозны-тѣ обрады на православнѫтѫ Църквѫ, и за потвьржденiе и прiемванiе ще се подложи на Высоко-то Ми Царство. Този уставъ ще се състави по единъ начинъ, който да усигурява Ексархiѭ-тѫ, щото Патрiархътъ, нито направо нито посредственно, никакъ да са не намиса въ управленiето на духовнытѣ работы; и особенно въ избиранiето на Епископы-тѣ и на Ексарха. А щомъ са избере Ексархъ-тъ, Българскыйтъ Синодъ ще яви работѫтѫ на Патрiарха, и той, часъ напрѣдъ ще даде потребното споредъ вѣрѫтѫ потвьрдително писмо. Членъ 4-й. Този Ексархъ, опрѣделяемъ съ Мой Высокъ Бератъ, ще е длъженъ съгласно съ църковны-тѣ правила да поменува име-то на Цариградскыя Патрiархъ. И преди да са извьрши духовното споредъ вѣрѫтѫ избиранiе на достойното за Ексархъ лице, ще са отнася до мнѣнiето и удобренiето на Высокото Ми Царство. Членъ 5-й. За работы които са относятъ до мѣста дѣто сѫ подъ духовното управленiе на Ексарха, и за които Той правилно и законно има пълнѫ власть да посредствува при Правителството, ще му е позволено да са отнася направо до мѣстнытѣ власти, и въ нуждѫ до Високѫтѫ Ми Портѫ. Частно же, Бератитѣ, дѣто що са даватъ на духовнытеѣ подъ негово вѣдомство лица, ще излизатъ по негово представленiе. Членъ 6-й. За съдружно съразмышленiе и съдѣйствiе въ работы, които са касаятъ до православнѫ-тѫ вѣра, Синодъ-тъ на Ексархiѭ-тѫ ще се отнася до общыя Патрiархъ и до Събора на Митрополиты-тѣ, и тѣ ще побьрзуватъ да даватъ нужднѫтѫ помощь и да испращатъ потрѣбнытѣ отговоры. Членъ 7-й. Синодътъ на Ексархiѭ-тѫ ще иска отъ Цариградскѫтѫ Патрiаршiя Святото Миро, което се употреблява църковно. Членъ 8-й. Епископитѣ, Архiепископитѣ, и Митрополититѣ, които сѫ подчинени на Цариградскѫтѫ Патрiаршiѭ, ще минуватъ безпрепятственно прѣзъ Епархiитѣ на Българскыя Ексархатъ, както и Българскытѣ Епископи, Архiепископи и Митрополити прѣзъ Епархiитѣ на Цариградскыя Патрiархатъ; и могѫтъ да пребываватъ въ средоточiята на Виляетытѣ и въ другытѣ правителственны мѣста за случающытѣ имъ са работы, нъ вънъ отъ свойтъ духовенъ Округъ не ще могѫтъ да събиратъ Синодъ, и въ работытѣ на Христiанытѣ, които не сѫ подъ тѣхното духовно вѣдомство, не ще могѫтъ и да се мѣсятъ, и на което мѣсто са намиратъ, безъ позволенiето на тамошныя Епископъ не ще могѫтъ да свещеннодѣйствуватъ. Членъ 9-й. Понеже както Iерусалимскыйтъ на Фенерь Метохъ, свьрзанъ съ Iерусалимскыа Патрiархатъ, е под управлението на Iерусалимскыа Патрiархъ, тъй и находящытъ са на сѫщото мѣсто Българскый Метохъ заедно съ близулѣжащѫтѫ Българскѫ Цьрквѫ ще бъ„ѫде подчиненъ на Българскыя Ексархъ. За това горѣречениыйтъ Ексархъ когато стане нужда, ще му е позволено да дохожда въ Столицѫтѫ Ми и да пребывава въ реченныя Метохъ; и той или както се каза по-горѣ, когато дойде тука по нуждѫ, или додѣто се намира тука, въ извьршванiето на цьрковны обряды ще ся съобразява съ цьрковнытѣ правила, на които въ такыва случаи сѫ подчинены Iерусалимскыйтъ, Александрiйскыйтъ и Антiохiйскыйтъ Патрiарси. Членъ 10-й. Цьрковныйтъ Округъ на тъзи Българскѫ Ексархiѭ състои отъ Епархiитѣ: Русчушкѫ, Силистренскѫ, Шуменскѫ, Търновскѫ, Софiйскѫ, Врачанскѫ, Ловченскѫ, Видинскѫ, Нишскѫ, Пиротскѫ, Кюстендилс., Самоковск., Велеск., Пловдывс., Сливненскыя Санджакъ и каазата Созополи, освѣнь околодвадесеть села между Варнѫ и Кюстенджа по крайморiето на които жителитѣ не сѫ Българи, и освѣнь градоветѣ Варна, Ахыло и Месемврiѭ, и освѣнь крайморскытѣ села на каазата Созополи, и освѣнь градовет. Филибе и Станимака заедно съ селата Кукленъ, Водинъ, Арнаудкьой, Панагiа, Ново-село, Лѣсково, Ахлянъ, Бачково, Бѣлащица, и мънастыритѣ Бачковскый, Св. Безсребьрници, Св. Параскева и Св. Георгый. Махалата Св. Богородица вѫтрѣ въ Филибе ако и да ще влѣзе в Българскѫ-тѫ Ексархiѭ нѣкои отъ жители-тѣ на тъзи махалѫ, ако не щѫтъ да са подчиняватъ на Българскѫтѫ Цьрквѫ и Ексархiѭ, ще бѫдѫтъ волни; А подробности-тѣ на това ще са уредѭтъ помежду Патрiаршiѭтѫ и Ексархiѭтѫ споредъ вѣроисповѣднытѣ обычаи. Освѣнь тѣзи исчисленны и поименованны мѣста, ако православнытѣ жители на другытѣ места, сичкытѣ или най-малко двѣтѣ третини поискатъ въ духовнытѣ си работы да се подчиняватъ на Българскѫ-тѫ Ексархiѭ, и това като са испыта ако са потвьрди и докаже ще имъ са допрощава. Нъ понеже това ще да става както са каза горѣ, съ желанiето и съгласiето на сичкытѣ или поне на двѣтѣ третини, заради това които съ този предлогъ съ трудятъ да сѣѭтъ нѣкакъ си несъгласiе и раздоръ помежду жители-тѣ, такывато законно ще бѫдѫтъ подъ отговорность и ще са мъмратъ. Членъ 11-й. Порядъкъ-тъ на Мънастыри-тѣ, които са намиратъ въ границитѣ на Българскѫтѫ Ексархiѭ, а са свьрзани съ Патриаршiѭтѫ по вѣроисповѣднытѣ Каноны, ще си слѣдуватъ и ще са вардятъ както и напрѣдь. Горѣизложеннытеѣ точкы понеже са видѣхѫ че удовлетворяватъ законнытѣ нужды и на двѣтѣ страны отмахнуватъ станѫлы-тѣ прискърбны раздоры, удобрихѫ са отъ Моето Высоко Царство; И отъ сега нататъкъ за да са дьржи за правило и да са отбѣгнува отъ нарушенiето му, произнесе са Моето Высоко Ираде, и въ обявленiе са издаде настоящыйтъ Ми Царскый Ферманъ. 8 Зилхидже 1286.