Добруджанската конница

Ив. Вазовъ

Не конница – морски Вълни побѣснѣли Сонмъ звѣрове горски Отъ гнѣвъ пощръкнѣли; Не конница – буря Отъ бѣсни демони, Що всичко катуря, Ил’ тѫпче, ил’ гони; Не конница – хала Отъ сабленъ звънъ, блѣсъкъ, Отъ цвили „ура“!... – цѣла Отъ тропотъ и трѣсъкъ; Блѣнъ вихренъ понесенъ Надъ степъ ековита, Ужасната пѣсень На конски копита! Не конница – лава Въ димящи талази, Въ прахъ, гръмотъ и слава Летящи витязи.