Летище Божурище 1937
28.02.2021
на 27 юни 1937г. в присъствието на хиляди хора държавният глава, цар Борис III, връчва бойните знамена на новосформираните полкове, произнася прочувствена реч и завършва с думите:
„Драги офицери и войници,
За да Ви дам още едно доказателство, колко сте близки до сърцето Ми и до колко през тежките години Съм гледал с утеха на вашия род войска, в чийто ръце не ще се сломи здравата българска стомана, а ще пребъде и в бъдещето, …. Ура!!!
Отговорът е на високата, обкичена с цветя арка: „На това поле се готвимъ да мремъ за Царь и Родина“.
------------------------
На 27 юни 1937г. на летище Божурище, в присъствието на хиляди, цар Борис III връчва бойните знамена на новосформираните авиационни части, произнася реч и завършва с думите: „Драги офицери и войници,
За да Ви дам още едно доказателство, колко сте близки до сърцето ми и до колко през тежките години съм гледал с утеха на вашия род войска, в чийто ръце не ще се сломи здравата българска стомана, а ще пребъде и в бъдещето, аз, преизпълнен с дълбоко и искрено войнишко вълнение, от този момент заповядвам нашата летателна дивизия да носи моя вензел и да изпълнява задачите, които като войник аз съм длъжен да искам от нея за гордост, слава и чест на България! Ура!!!“
„Драги офицери и войници,
За да Ви дам още едно доказателство, колко сте близки до сърцето Ми и до колко през тежките години Съм гледал с утеха на вашия род войска, в чийто ръце не ще се сломи здравата българска стомана, а ще пребъде и в бъдещето, …. Ура!!!
Отговорът е на високата, обкичена с цветя арка: „На това поле се готвимъ да мремъ за Царь и Родина“.
------------------------
На 27 юни 1937г. на летище Божурище, в присъствието на хиляди, цар Борис III връчва бойните знамена на новосформираните авиационни части, произнася реч и завършва с думите: „Драги офицери и войници,
За да Ви дам още едно доказателство, колко сте близки до сърцето ми и до колко през тежките години съм гледал с утеха на вашия род войска, в чийто ръце не ще се сломи здравата българска стомана, а ще пребъде и в бъдещето, аз, преизпълнен с дълбоко и искрено войнишко вълнение, от този момент заповядвам нашата летателна дивизия да носи моя вензел и да изпълнява задачите, които като войник аз съм длъжен да искам от нея за гордост, слава и чест на България! Ура!!!“