Корпусъ на Българскитѣ надписи | Corpus Inscriptionum Bulgarum

Крепостта става известна на научните среди през зимата на 1918 – 1919 г., когато под корените на вековен явор в местността Градището е разкрит уникален средновековен писмен паметник със заветните думи на управителя на Софийско севаст Огнян. Откривател е боженишкият козар Недялко Уменковски, а пръв разчита и тълкува Боженишкия надпис академик Петър Мутафчиев

Надписът е открит през 1950 г. близо до с. Мирча вода (Черна вода) от румънския учен М. Комша. Издълбан е върху вариков блок с размери 80 х 31 см. Още пре средните векове камъкът на два пъти е използуван за строителни работи и затова от първоначалния текст са оцелели само 4 реда, които трудно се четат. На втория ред личи добре датата 6451 от сътворението на света, която по византийското летоброене съответства на 943 г. от н. е. На първия ред се чете гьрьцѣхъ, а на последните два реда при дѣимитрѣ ... жупанѣ (лявата буква ѣ при дѣимитрѣ е леко вдигната н ад останалите букви). С подобно разчитане са съгласни, общо взето всички изследвачи на текста (Ф. В. Мареш, Д. П. Богдан, В. Гюзелев) с изключение на Иван Гошев, който чете на първия ред ѫгры (маджари), а на третия ред - вместо името дѣимитрѣ (димитръ) творителната форма дьнми от дьнь. Подобно тълкуване няма опора в публикуваните снимки и естампажи от надписа. От някогашния текст са оцелели само три сигурни съставки - датата, спомненаването на гърците (византийците) и сановната титла жупан. Те не са достатъчни, за да бъде възстановен приблизителният смисъл на известието. По тези откъслечни думи историците се мъчат да отгатнат за какво събитие от 943 година става дума.

Колона намерена при разкопките на голямата базилика в Плиска

Българо–ромейски гранични надписи от 904 г., написани на гръцки език. a) Надписът е издълбан върху мраморна колона, която е била открита през 1897 г. край с. Наръш (Нареш; Нариш-кьой) (сега Νεα Φιλαδελφια) до р. Галик (Галикос). На около 22 км. северно от Солун. b) Недалеч от същото място е намерена и втора колона със същия текст. Подобна на тях колона е забелязана и край с. Вардаровци (дн. Аксиохори, на ок. 15 км. северозападно от с. Наръш) от датския археолог Карл Фредерик Кинх (1853 – 1921).

Надпис открит от австроунгарски войници по време на Първата световна война върху каменен стълб в манастирски развалини край с. Балши (на около 25 километра югозападно от Берат, Албания) през декември 1917 г. Надписът е издълбан на мраморен стълб. В горната част на стълба има български летописен надпис, а в долната – по-късен надгробен надпис на латински на норманския военачалник Робер дьо Монфор, загинал през 1108 г.

Намерен при село Сечище, новопазарско (бивше Сюлейманкьой). Надписът съдържа условията на 30-годишния мирен договор между България и Византия, сключен през 815 между канасубиги Омуртаг и ромейския император Лъв V Арменец.

Търновският надпис на канасубиги Омуртаг е строителен надпис на гръцки език, издълбан върху колона от тъмен сиенит, намерена в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. Надписът е известен от 1858 година, когато възрожденецът Христо Даскалов от Трявна успява да посети църквата (по това време джамия) и да снеме копие от надписа.

Надпис изписан на гръцки език от 813 г. Открит е край село Хамбарлии (днес Маломирово), Община Елхово, област Ямбол. Отбелязва победата на Крум над Византия и спечелената от българите Версиникийска битка. Вторият надпис е заповед с която се нарежда, както се вижда от запазената част, кои да бъдат началниците на трите военни сектора, които се намирали в южните области на българската държава.

Строителен надпис на гръцки език издълбан по нареждане на Омуртаг. Надписът е издълбан върху варовикова колона с диаметър 0,75-0,53 м. и височина 6,15 м., която впоследствие е счупена в долния край и е запазена на височина 3,83 м. Намерен е недалеч от шуменското село Чаталар (днес Хан Крум) през 1905 година по време на археологическите разкопки, които Руският археологически институт в Константинопол провежда в Плиска.

Три надписа на гръцки език, изсечени в скалата около Ма̀дарския конник.

Открит в Царево село (дн. Василика южно от Солун, недалеч от града и планината Хортач. Открит е през 1914 г. в началото на Първата световна война от французин, който снема отпечатък от него, публикуван през 1979 г.. Впоследствие е подробно изследван и публикуван от Веселин Бешевлиев

Паметник от времето на Персиян (836 – 852). До нас е достигнало само началото и краят на надписа, а също и незначителни откъслеци с по няколко букви. Те са издълбани върху две четвъртити плочи от едрозърнест мрамор. Двете плочи и фрагментите са открити при разкопките през 1923 – 1933 година на голямата християнска базилика във Филипи, Гърция, на 12 километра северно от Кавала. Сега се намират в археологическия музей при разкопките. Началото на надписа е видял и преписал французина отец Браконие през 1707 година. С течение на времето обаче той бил засипан и в 1923 година отново открит. Целият надпис е бил издълбан върху шест плочи, които са били част от стилобата на базиликата, т.е. покритата с плочи основа, откъдето се издигали колоните.

Капак на саркофаг от разкопките при Голямата базилика в Плиска. 70-те години

Колоната се намира в Църквата „Св. 40 мъченици“, Велико Търново

Един от най-обширните и добре запазени надписи от този род. Намерен в местността Бял бряг до Преслав

Колоната е била видяна и преписана от Blankenburg в Шумен през 1831 г. Днес изгубена.

Надпис върху плоча намерена в Преслав, при археологически разкопки през 1952 година

Старобългарски надпис от 993 година. Открит през 1888 година при строежа на църквата „Свети Герман“, при с. Герман, Преспанско (дн. Гърция)

Надписа е намерен през декември 1956 г., при събарянето на Сунгур Чауш бег джамия в град Битоля, Народна република Македония (Югославия). Изписан е на старобългарски, по заповед на Йоан Владислав (1015 – 1018).

Gravestone inscription in Volga Buglaria from 1322. Savirs - Bulgars - Chuvash, Anton Salmin 2014

Открит е от д-р Христо Даскалов от Трявна през 1858 т. Той е издълбан върху мраморна колона, намираща се в църквата „Св. 40 мъченици” в Търново. Датиран е към 1230 г. По съдържание е едновременно строителен и летописен. В него се дават сведения за построяването на църквата „Св. 40 мъченици”, но основната част от текста е посветена на битката при Клокотница на 9 март 1230 г. В Търновския надпис се съдържа ценна информация за победата на българския цар, пленяването на епирския владетел Теодор Комнин, разширяването на границите на България до Одри и Драч. В него се съдържа и пълната титла на българския владетел.