Видин
28.03.2023
Тази снимка, която според мен се публикува за пръв път, е правена преди 100 години, при едно от поредните прииждания на река Дунав. Фотографът е снимал от Телеграф капия, а в далечината се вижда Офицерският клуб (сега Художествена галерия). Трудно е да се повярва, но е факт – залятото с вода празно място между тези две крайни точки е днешната градска градина на Видин. Ето какво пише години по-късно бившият кмет и известен общественик д-р Бърни Бончев: „Нека всички млади знаят, че настоящата градина на Видин израсна върху старите развалини и буренясалите блата, които носеха само смрад, болести и нещастния на жителите. И онова, което никой не допускаше, стана. Успя да се реши запълването на блатата от Военния клуб до „Телеграф капия“...
Как е станало това? През месец юни 1923 г. е пуснат в експлоатация и последният участък от железопътната линия София –Видин. Малцина днес знаят, че в чертите на града линията е имала различно от днешното трасе – навлизала е при Видбол капия (Колодрума) и е минавала по брега на реката, успоредно на улица „Дунавска”, а крайната точка е била почти при театъра. Това обстоятелство е използвано от градската управа, когато се взема решението за насипване на обширното празно пространство и изграждането на модерна градска градина. Земята за насипването е копана от района на спирка Слана бара, товарена на вагони и прекарвана до крайната точка на линията, където е претоварвана на вагонетки. И всичко това с ръчен труд, без използване на каквато и да е механизация!
В спомените си за онова време Богдан Минков пише, че първите липи са посадени през есента на 1933 г., а през 1934 г. градината вече достига до Телеграф капия. Подравняването на терена, оформянето на алеите и засаждането са ръководени от Александър Спасов Хаджиангелов, известен на видинчани като бай Сашо Градинаря.
Как е станало това? През месец юни 1923 г. е пуснат в експлоатация и последният участък от железопътната линия София –Видин. Малцина днес знаят, че в чертите на града линията е имала различно от днешното трасе – навлизала е при Видбол капия (Колодрума) и е минавала по брега на реката, успоредно на улица „Дунавска”, а крайната точка е била почти при театъра. Това обстоятелство е използвано от градската управа, когато се взема решението за насипване на обширното празно пространство и изграждането на модерна градска градина. Земята за насипването е копана от района на спирка Слана бара, товарена на вагони и прекарвана до крайната точка на линията, където е претоварвана на вагонетки. И всичко това с ръчен труд, без използване на каквато и да е механизация!
В спомените си за онова време Богдан Минков пише, че първите липи са посадени през есента на 1933 г., а през 1934 г. градината вече достига до Телеграф капия. Подравняването на терена, оформянето на алеите и засаждането са ръководени от Александър Спасов Хаджиангелов, известен на видинчани като бай Сашо Градинаря.