Дигитална археология (гл. ас. д-р Чавдар Кирилов)

Традиционната обществена представа свързва археологията с прах и пот, лопати и кирки, четки и шпакли, омачкани тетрадки и скицници, с находки от керамика, метал и стъкло, които се вадят от земята и част от които след това се поставя в музейни витрини, с останки от някогашни градежи, които се консервират или дори реставрират, за да се превърнат в туристически атракции на място. Тази представа сама по себе си не е невярна – археологията дълго време беше (и дори днес продължава отчасти да бъде) най-вече това. От друга страна обаче тя е сред онези дялове на хуманитаристиката, които работят в тясна връзка с т. нар. точни науки, наблюдават внимателно напредъка на технологичното развитие, и при първа възможност се възползват от него, за да усъвършестват традиционните методи за изучаване на човешкото минало и да разработят нови такива. Именно на част от модерните възможности на археологията за проучване, документиране, интерпретация, визуализация и дори прогностика е посветена лекцията “Дигитална археология”: методи за дистанционни изследвания (цифрова въздушна фотография, лидар, геофизични измервания), за дигитална документация на археологически обекти (тотални станции, GNSS приемници, фотограметрия), бази данни, географски информационни системи и др. Лекцията не е замислена като теоретична – аудиторията ще има възможност да види конкретни резултати от прилагането на различни методи на родна почва вкл. в рамките на научни проекти, ръководени от лектора.