ИСТОРИЧЕСКИ ГРЕШКИ (с пояснителни бележки)

1. ПЪРВА Живял си нявга Самуил, добър цар, добре се бил, но не знаел, какъв бил и за българин се считал, тъй като не бил запитал наште братя и другари - скопските историчари. 2. ВТОРА Същата, ужасна грешка сторил Владислав-Иван. При амнезия най-тежка и в ума зле скован надпис каменен изсекъл и българин се нарекал. 3. ТРЕТА Василий българите покорил, победен меч в Охрида забил, ала не знаел, тоя аджамия, че съвсем не покорява тия, а различно – друго племе (да разбере туй нямал време), та прикачил си тоя византиец погрешно прозвище „българоубиец“. Така, чрез тоя хитър ход спасил се македонскиот народ… 4. ЧЕТВЪРТА И накрая, ти спомни си, хилендареца Паисий атонския монах брадати, що изреди царе и дати. Страшна глупорт той изтърси - в Охрид - българи да търси! Длъжен беше тоз отец, на история творец, преди перото да хване и разказ да захване по пергаментовите дълги листи, "Нова Македония" да попрелисти. Викная би тогава буйния атонец: О, юроде, та аз съм бил македонец?! (Стихотворни пародии на историко-археологически теми)