Приветъ отъ роднитѣ балкани
Къмъ Западнитѣ Крайнини,
Приветъ и вамъ, о, великани,
Обречени на тежки дни!
О, свиденъ кѫтъ, отломка свята,
Предверие на роденъ храмъ,
Нима следъ толкозъ кръвь пролята
Ще тънешъ ти въвъ робски срамъ?…
Родино мила, ние носимъ
Свещенъ въ гърдитѣ си заветъ
И рабски милости не просимъ
Отъ новия тиранъ проклетъ!
Въ неволи крепнемъ и растеме,
О, дивно хубавъ бащинъ край,
Но скоро българското племе
На ново пакъ света ще смай!
Текстъ: ЛЮБ. БОБЕВСКИ. Музика: ОРФЕЙ.