О, Майко моя, родино свѣта!
Защо тѫй горко, тѫй скрѫбно плачешъ?
Гарване и ти, птицо проклѣта.
Надъ чий тамъ гробъ тѫй грозно грачешъ?
О, зная, зная, ти плачешъ, майко,
За туй, че ти си черна робиня;
За туй, че твоятъ свѣщенъ гласъ майко,
Е гласъ·безъ помощь, гласъ вовъ пустиня!
Плачи! Тамъ близо до градъ София
Вида азъ стѫрчи черно бѣсило.
И твоятъ единъ синъ Бѫлгарио,
Виси на него.... Сѫсъ страшна сила
Зимата пѣе свойта зла пѣсень.
Вихрове гонатъ трѫни въ полето
И студъ, и мразъ — плачъ безпадеженъ!
Навѣватъ на тебъ, тебъ на сѫрдцето!
Гарванътъ грачи грозно, зловѣщо,
Псета и вѫлци виятъ въ мѫглата;
Старци са Богу молатъ горѣщо,
Жените плачатъ, пищатъ дѣцата!
Умрѣ той вече! Юнашка сила
Твойте тиране скриха въ земята!
О майко моя, родино мила,
Плачи за него, кѫлни сѫдбата!