Час по България – 09.10.2015 – Гръцката агресия в България през 1925 г.

29.12.2015 • 480p
253 views
09.10.2015г. Участват: проф. д-р Пламен Павлов - историк доц. д-р Стоян Германов доц. д-р Димитър Митев През октомври 1925 г. България е въвлечена в най-странния военен конфликт в новата си история. Той е практически непознат на широката публика, освен, и то само донякъде, на обществеността в Петричко и Пиринска Македония. В учебниците по история този откровен акт на агресия, следствие на Ньойския диктат, се отбелязва с няколко изречения под името "Петрички граничен инцидент”. Събитията се развиват между 19 и 28 октомври 1925 г. от пограничен инцидент, отговорността за който пада категорично върху гръцката страна, и се разрастват в истинска гръцка агресия по заповед на диктатора Пангалос. Гръцката армия нахлува в България и окупира десет села в Петричко, но при атаката срещу самия град е отблъсната от пограничната стража и доброволци от ВМРО. Напрежението е преодоляно след намесата на ОН /Обществото на народите, предшественик на ООН между двете световни войни/ - на практика единственият случай, в който България получава защита от толкова високопоставена световна организация. Българското правителство реагира веднага, но предвид обективните обстоятелства /на първо място, клаузите на Ньойския договор по отношение на армията/ е сдържано и предпочита да реши проблема по дипломатически път. Въпреки това, военният министър Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на конфликта, но изрично се разпорежда да не се оказва сериозна съпротива. За спиране на гръцкото нашествие щабът на армията разчита и на доброволци от Петрички окръг, както и на членовете на ВМРО от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско. Мобилизирани са и бивши фронтоваци от Кюстендилско, Радомирско, Самоковско и Ихтиманско. След героична съпротива на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, отвлечен добитък, убити невинни хора, разпиляна селскостопанска реколта. Според Иван Михайлов гръцките жертви са над 120 убити войници, докато от българска страна падат един или двама граничари и няколко цивилни. Правителството в София изпраща меморандум до Обществото на народите и Великите сили. Чуждестранните кореспонденти, особено Рувим Маркъм, описват грабежите, палежите и убийствата, причинени от гръцките войски. ОН изпраща анкетна комисия, която подготвя доклад, който представя пред Съвета на народите. В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано. Гръцкото правителство е виновно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение.Гърция е осъдена като агресор от ОН и наказана да заплати на България 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер. От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на онези петричани, които взимат участие при отбраната на града. Заслужава специално да се отбележи, че те се отказват от обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на Петричката смесена гимназия. На това събитие е посветена книгата на Катерина Данаилова "Петричкият инцидент и ОН - 1925 година" /Пловдив, 2011/, както и други публикации в научната литература.