Час по България – 02.10.2015 – Намесата на България в Първата световна война

29.12.2015 • 720p
239 views
02.10.2015г. Участват: проф. д-р Пламен Павлов - историк проф. д-р Людмил Спасов - историк Преди 100 години, на 1/14 октомври 1915 г. Царство България влиза в избухналата година по-рано Първа световна война /1914-1918/. Опитите за привличането на нашата страна от двата воюващи блока - Централните сили и Антантата, започват от самото начало на конфликта. Географското положение на България, а и нейният военен потенциал, независимо от поражението във Втората балканска война /1913 г./, привличат вниманието на "големите играчи" в европейската и световната политика. На тези опити е отговорено, че България ще запази неутралитет "с пушка при нозе"... Т. нар. "българско лято" през 1915 г. настъпва във време, в което Германия и нейните съюзници постигат сериозни успехи по фронтовете, като при това, за разлика от Антантата, обещават реални териториални придобивки, които са в съзвучие с българския стремеж към национално обединение. В крайна сметка, правителството на д-р Васил Радославов и цар Фердинанд правят съдбоносния избор. На тези и други въпроси ще се спрем с помощта на проф. Людмил Спасов. Темата за мястото и ролята на България в Първата световна война ще бъде продължена и в други наши предавания през следващите месеци, включително за знаковите операции и мащабни военни кампании: операциите при Ниш, Овче поле, Косово и Криволак, Леринската операция, боевете на Каймакчалан, Тутракан, Добрич и Кубадин, битката при завоя на р. Черна, епопеята при Дойран... "Официалното" отношение към Първата световна война по време на комунистическия режим е повече от неприемливо. За съжаление, рецидивите на подобно нихилистично отношение към тази толкова важна национална тема са факт и днес. Независимо от катастрофата, стоварила се върху страната с края на войната /около 115 хиляди убити, десетки хиляди инвалиди, сираци и вдовици, загубата на повече от половината от българското етническо землище, разпокъсано на части от съседните страни, огромните стопански загуби, и т.н./, не може да има съмнение в правотата на българската национална кауза, в изумителната жертвоготовност на нашите прадеди в името на националното обединение и бъдещето на България.